Попадането на чуждо тяло в ухото е предимно случайно, но може да причини значителен дискомфорт и налага своевременното му отстраняване. Най-често се наблюдава при малки деца, които по време на игра поставят в слуховия си канал различни предмети или части от тях – пластмаси, зърна, семена, костилки, играчки, хартийки и други.


За разлика от тях при възрастните чужди тела попадат най-често по време на сън – като основно се оказват насекоми, които навлизат в ушния канал. При психично болни и ретардирани пациенти (например с дементни процеси) е възможно сами да вкарат чуждо тяло в ухото.


Обичайно чуждото тяло не остава незабелязано от засегнатото лице, тъй като стените на слуховия канал, както и самата тъпанчева мембрана са добре инервирани и с висока чувствителност. При някои пациенти е възможно дори да се предизвика гадене и позиви за повръщане.



Плоски батерии с малки размери могат да освобождават съдържащите се в тях химични вещества, което крие риск от изгаряне и поява на болезнени разязвявания. Чужди тела от растителен произход (например грахови, бобови зърна) изискват лечение в най-кратки срокове, поради това, че поемат от влагата в ухото и могат да увеличават обема си значително.


Чуждите тела в ухото предизвикват характерна симптоматика. Клиничните прояви зависят от вида на чуждото тяло. Тези, които са дребни и с гладки ръбове могат да останат продължително време без да дават сериозни оплаквания. За разлика от тях тези с остри ръбове, обемисти или набъбващи водят сравнително бързо до дразнене, болка, включително заглъхване и намаляване на слуха.


По-обемистите предмети застават в стеснението между хрущялната и костната част на слуховия канал. По този начин предизвикват чувство за пълнота, както и натиск в ухото, а паралелно с това и намаляване на слуха.


Живите чужди тела се характеризират със значително повече и неприятни оплаквания. Причината е тяхното движение в ушния канал, което в комбинация с твърдата хитинова обвивка (при някои членестоноги) може да увреди тъпанчевата мембрана. Най-честите оплаквания, които предизвикват са постоянна болка, силен и продължителен шум, изразен дискомфорт и дразнене.


Болката в ушния канал може да бъде от лека до нетърпима и има възможност да се разпространява в цялата половина на главата. Продължително престоялите чужди тела могат да мацерират (размекнат и разранят) ушния канал и да доведат до възпалението му. Възможно е натрупването на секрет, който е с неприятна миризма и се забелязва като зацапване по калъфката на възглавницата.


Диагнозата не представлява трудност при наличие на характерните симптоми и добре извършен оглед на външния слухов канал. Прави се отоскопски преглед и се избира начинът за премахване на чуждото тяло – с пинсети, кука или промивка. При чужди тела от животински произход първо се поставят няколко капки спирт или мазнина, за да се умъртви насекомото, след което се пристъпва към изваждане.


От изключителна важност е преди промивка да се изключи наличието на перфорация на тъпанчевата мембрана, през която може да се вкара промивна течност в средното ухо и да се предизвика замърсяване и възпаление.


Опитът за изваждане на чуждото тяло с подръчни средства най-често завършва с вкарването на предмета още по-навътре, което крие опасност от перфорация на тъпанчевата мембрана.


При деца се предпочита използването на обща анестезия, преди преминаване към вадене на чуждото тяло, тъй като и най-малкото движение може да доведе до напъхване на предмета още по-навътре в ухото, включително и преминаване в средното ухо, ако бъде нарушена целостта на тъпанчевата мембрана. Друга опасност е за разместване на слуховите частици.