Глаукомата е невродегенеративно заболяване, при което настъпва атрофия на зритения нерв, поради което периферното зрение се ограничава, зрителната функция намалява и може да се стигне до слепота. Периодичното или трайно повишение на вътреочното налягане (ВОН) е често, но не постоянен и водещ симптом при глаукомата. Нормално вътреочното налягане се движи в границите на 10-21 мм Hg, но ако достигне стойности над 30 мм Hg, вече се явява сериозен рисков фактор за развитието на заболяването.
Има хора, които дори и с нормално вътреочното налягане също развиват глаукома. Това показва, че за дегенерацията на зрителния нерв влияние оказват и други фактори като: увреждане на кръвния ток с влошаване на изхранването на зрителния нерв, възраст над 45 години, анатомични фактори, наличие на късогледство, ендокринни заболявания и други.
Откритоъгълната глаукома спада към първичните глаукоми. Нарича се още проста глаукома. Първичните глаукоми възникват в зряла възраст, без да е налично предхождащо очно заболяване. Откритоъгълната глаукома е най-широко разпространената и се среща над 45-годишна възраст. Около 20 % от заболелите имат фамилна обремененост и в тези случаи заболяването може да се появи и в по-ранна възраст.
В 1/3 от случаите вътреочното налягане е нормално. Почти винаги при този тип глаукома има съдови фактори, като: мигрена, студени крака и ръце и др. Коварното при всеки тип глаукома е, че спада към заболяванията, които протичат без симптоматика, докато не настъпи увреждане на зрителния нерв. Често при рутинен очен преглед може да се открие, че има проблем, без пациентът да съобщава за такъв.
След поставяне на диагнозата е необходимо вътреочното налягане да се поддържа в рамките на 11- 13 мм Hg, като данните сочат, че понижението му намалява с 30 % прогресията на дефектите в зрителното поле.
Към 5-10 % от населението има вътреочното налягане над 21-22 мм Hg, но въпреки това не се откриват промени в зрителното поле. Рискови фактори за развитието на глаукомен процес от очна хипертензия, освен повишеното вътреочно налягане, са и големите му денонощни колебания, фамилната обремененост, напреднала възраст, късогледство над 4 диоптъра и др. При откритоъгълната глаукома няма ранна симптоматика.
При оглед окото е спокойно, без видими изменения. Повишаването на вътреочното налягане при този тип глаукома се дължи на повишено съпротивление в мястото на отичане. Налягането в окото нараства бавно и постепенно, и когато достигне стойности над 30-35 мм Hg, може да се усети главоболие, напрежение в очите или челото. След като са настъпили вече уврежданията на зрителния нерв се появяват скотомите (зона от зрителното поле, в която пациентът не вижда или зрението е намалено).
Първоначално се засяга периферното зрение, като при прогресиране на процеса се уврежда и централното зрение. Безсимптомното протичане засяга първо едното око, постепенно се ограничава зрителното поле. Тъй като човек гледа с двете си очи, това ограничаване на полето се компенсира от другото око и остава незабелязано от пациента. Едва при случайно закриване на здравото око може да се усети проблема. Закъснялата диагноза води до неефективност на лечението и влошава прогнозата.
Глаукомата е необратимо заболяване, поради което ако има вече скотоми, зрението в тези части на зрителното поле не може да се върне. Това, което се стремят специалистите да постигнат е спиране на процеса. При преглед е много важно да се различи простата глаукома от катаракта на окото. Трябва да се отхвърли и старческата дегенерация на макулата при поставяне на диагнозата. Чрез лечението се постига контрол на вътреочното налягане. То започва с локални медикаменти, като капки и унгвенти - простагландини, бета-блокери, миотици и др. Ако няма резултат се преминава към оперативно лечение.
