Често статистиката е възможността да се дефинира един проблем като социално значим. Така цифрите нагледно показват до каква степен се засяга населението и какво струва на държавата лечението на засегнатите пациенти. Според международната фондация по остеопороза на всеки три секунди в световен мащаб се регистрира една фрактура, следствие на остеопоротични промени в костта. Този брой се равнява на 25 000 фрактури на ден или 9 милиона фрактури годишно само следствие на остеопоротични процеси.


Над 80% от пациентите с фрактура не се насочват за диагностика и своевременно лечение. А рискът от последваща травма нараства, особено при по-млади жени, които навлизат в менопауза.


Според клинични проучвания с антиостеопорозни медикаменти, започването на лечение непосредствено след първата фрактура, може да намали риска от последваща фрактура с между 30 и 70%.



Профилактиката на остеопорозата се дели най-общо на първична и вторична. Първичната включва пациенти с остеопороза, при които не е регистрирана фрактура. Те са приблизително 84%, докато групата на пациенти с минали и нови фрактури, при които се налага вторична превенция на риска са 16%.


Фрактурният риск може да се определи като се използва възрастта на пациента, съотнесена към резултатите от остеодензитометрия на централни места (лумбален гръбнак и горната част на бедрената кост). Колкото по-голяма е възрастта, толкова по-голям е фрактурният риск.


Костната минерална плътност отчита само част от фрактурния риск. Други рискови фактори загубата на 3 и повече сантиметра от височината на пациента, ранна менопауза – преди 45-годишна възраст, прилагане на глюкокортикоидна терапия с продължителност 3 и повече месеца.


Освен това значение имат заболявания на храносмилателната система (например болест на Крон, цьолиакия), фамилна анамнеза за бедрена фрактура, ревматоиден артрит, ниско тегло, тютюнопушене, прекомерен прием на алкохол, намалена физическа активност. Спорна е ролята на ниските серумни нива на витамин D, но влизат в определяне на умерения риск от фрактури.


По отношение на биохимичните маркери на костната обмяна, все още няма становище за това кой маркер е най-информативен. Използват се общоприети сетове от маркери за определяне на изграждането и резорбцията на костта.


Отговорът към антирезорбтивната терапия (бифосфонати) се мониторира от маркерите на костната обмяна на 3-6 месец след започване на лечението. Понижението им с 50% и повече означава, че лечението е ефективно.


Като средносрочен показател се използва отговорът към провежданото лечение – мониторинг се прави чрез повторна дензитометрия след 1 година от началото на терапията, а след това на всеки 2-3 години.


Дългосрочен показател с най-голяма тежест е липсата на остеопорозни фрактури. Ако все пак фрактура настъпи през първата година от лечението, същото не бива да се отчита като неефективно.


Лечението на пациентите с остеопороза без отчетени фрактури за периода трябва да продължи поне в рамките на 3-5 години, след което се спира и пациентът остава на прием на калций - 1200 мг на ден и витамин D в количества 1500-2000 IU. Тази т. нар. „терапевтична ваканция“ може да продължи 2 до 5 години. Лечението се рестартира при едно от следните обстоятелства - нова остеопоротична фрактура, повишение на показателя Beta-crossLaps над горна граница за постменопаузална възраст, както и спад на костната плътност с повече от 30 mg/cm2 за прешленно тяло и бедрена шийка.


Лечението след петата година при липса на патологична фрактура не се спира, ако е налице T-score от дензитометрията под -2,5. В този случай терапията продължава за максимален период от 5 до 10 години.


Библиография:
1.    Joann L. Porter, Matthew Varacallo; Osteoporosis, PubMed, 2021
2.    F. Pouresmaeili et al.; A comprehensive overview on osteoporosis and its risk factors, PubMed, 2018;
3.    J. Cauley; Osteoporosis: fracture epidemiology update 2016, PubMed, 2016.