Шиповете са често срещани в напреднала възраст. Касае се за костно образувание или костен израстък върху съществуваща кост. На практика ошипяването се получава след увреждане на ставния хрущял на костната тъкан. Впоследствие започват процеси на адаптация и образуване на нова кост. Разрушеният хрущял води до стрес на подслойната кост, което се отговаря с хипертрофия или поява на остеофит – шип. Остеофитът е увеличение на нормалната костна тъкан. Той е белег за регенерация или дегенерация на костна тъкан – тоест износване. Много често се развива като усложнение на остеопороза. Среща се особено често в шията, по продължение на гръбнака, тазобедрената става, раменета и петите.

 

Медицинското названия на болестта с ошипяване се нарича екзостоза или множествена екзостоза. Диагнозата може да се постави след случайно рентгеново изследване, при което се откриват шиповете, както и при изразен болков синдром на мястото на ошипивяване.



Ошипяването е най-честата системна аномалия на скелета. Шиповете могат да се развият и по много други кости, освен гореизложените. Така например често се развива ошипяване на коляното, пръстите на ръцете, както и долната челюст. Шиповете са с различна големина. Някои могат да бъдат незабелязани с просто око, но други изпъкват достатъчно ясно над кожния релеф на тялото.

 

Растежът на шиповете прекъсва с прекъсване на костния растеж около 50-годишна възраст. За тяхното оперативно лечение има много строги критерии, което включва само наличието на болков синдром и тръпнене при засягане на части от нервния апарат на тялото.


Основните фактори за развитие на заболяването с грешки в хранителния режим, изкривяване на гръбначния стълб – вродено или придобито при лоши условия на труд, както и травми на рисковите зони. Други фактори за развиване на болестта може да са остри вирусни инфекции и парагрипози, както и промени в метаболизма или болести, свързани с нарушение в обмяната на веществата.


Симптомите на ошипяване са много характерни и са свързани с развитието на остеофити по различните кости в тялото. Обикновеният и най-често срещан симптом е болката. След нея се нареждат смущенията в нервния и кръвоносен апарат на тялото. Болките може да са слаби, но и много силни. Понякога се образуват подутини вследствие на локално възпаление около шипа, независимо от размера му, както и мускулни крампи.

NEWS_MORE_BOX

 

В основите на лечението на заболяването стои отстраняване на рисковите фактори, водещи до ошипивяване. Това са грешките в хранителния режим, лошото храносмиланео, нарушенията в обмяната на веществата, както и недостатъчната двигателна активност. Стремежите на пациентите трябва да са насочени към отслабване и по-сериозни физически натоварвания. Към всичките тези мероприятия могат да се прибавят масажи, компреси, нагревки, физиотерапия и минерални бани.

 

Към медикаментозната терапия е редно да се отбележи, че до наши дни няма специфично лечение на шиповете. Целта на терапията е да се облекчи болката и възпалението. Прилагат се нестероидни противовъзпалителни средства, както и кортикостероиди – системни и локални. Прилагат се и специални хондропротектори, които предпазват от напредващата дегенерация на хрущяла.

 

Оперативното лечение не е широко застъпено, защото има определени критерии, на които трябва да се отговори. Те включват силна и нетърпима болка, която не се поддава на медикаментозно третиране, както и тежко ошипяване, което води до инвалидизиране на пациентите.

 

Напоследък все по-модерно става лечението на шипове с кинезитерапия. Основното средство на кинезитерапевтите е движението на тялото, което пък е основна причина за развиване на шипове. Целта на кинезитерапевтичните мероприятия е да се извършват максимално много движения в ставите, за да се поддържа здравословен баланс на опорно-двигателния апарат и да се забави стареенето на костната тъкан.