Псевдотумор на мозъка, идиопатична интракраниална хипертензия или доброкачествено повишено вътречерепно налягане са все синоними, описващи едно състояние – заболяване, което няма ясен причинител, но за което е известно, че засяга предимно жените в детеродна възраст, страдащи от наднормено тегло.

 

Най-важната проява на повишеното вътречерепно налягане е развитието на едем – оток на папилата на зрителния нерв. Тъй като проявите на т.нар. пседвотумор или ”лъжлив” тумор са сходни с тези при наличен обем-заемащ неопластичен процес в мозъка, отхвърлянето на последния е първата и най-важна стъпка в диагностичния процес.


 

В кои случаи най-често се диагностицира състоянието?

Редица проучвания доказват връзката между повишеното вътречерепно налягане и развитието му основно сред женския пол във възрастта между 20- и 40-годишна възраст. Описани са случаи на засягане и в детска възраст, както и сред мъжкия пол.

 

Рискови фактори са:

  • Женски пол;
  • Репродуктивна възраст;
  • Нерегулярен менструален цикъл;
  • Обезитет;
  • Скорошно покачване на теглото

 

В случаите, когато липсват класическите рискови фактори, трябва да се имат предвид също и:

  • Употребата или развитието на зависимост към определени субстанции, в това число и медикамети – амиодарон, някои антибиотици –пеницилин, тетрациклин; леводопа, кортикостероиди, циклоспорин; растежен хормон, индометацин, кетопрофен, окситоцин, вит. А при новородени, фенитоин и др;
  • Системни заболявания – анемия, хронична дихателна недостатъчност, фамилна средиземноморска треска, хипертензия, хронично бъбречно заболяване, пситакоза, множествена склероза, синдром на Рей, тромбоцитопенична пурпура и др;
  • Нарушение на венозния кръвоток – напр. тромбоза на венозните синуси в мозъка;
  • Някои ендокринни или метаболитни заболявания – адренална инсуфициенция, болест на Кушинг, хипопаратиреоидизъм, ексцесивно заместване с тироксин в детска възраст. Последни проучвания откриват връзка между ниското ниво на тесторен при мъжкия и женския пол и развитието на идиопатична интракраниална хипертензия.

 

Кои са характерните признаци при наличие на псевдотумор на мозъка?

Оплакванията се дължат на повишеното вътречерепно налягане и развиващия се едем на папилата на зрителния нерв. Най-честите симптоми са:

  • Главоболие – характерът на главоболието, неговата честота и локализация могат да варират. Често е дифузно, влошава се в сутрешните часове и се засилва при прилагането на манъовъра на Валсалва;
  • Зрителни нарушения – транзиторно притъмняване на погледа пред едното или двете очи, траещо не повече от 30 секунди е най-често срещаното оплакване. То може да е налице и само при изправяне или при навеждане. Отпадане на периферното зрение е първия сигнал за развиващия се едем на папилата, като по-късно, в крайните етапи на хронифициране на процеса, може да отпадне и централното зрение с развитието на слепота;
  • Двойно виждане (диплопия) – най-често образът е изместен в хоризонтално направление. Дължи се на възникването на парализа на т.нар. абдуциращ нерв на окото. С намаляването на интракраниалното налягане, двойното виждане също търпи обратно развитие;
  • „Пулсиращ” шум в ушите – това е ритмичен шум в едното или двете уши, синхронен със сърдечния ритъм;
  • Неспецифични симптоми – гадене, повръщане, световъртеж, болка зад ухото.

 

Как се поставя диагнозата?

Тъй като симптомите на повишено вътречерепно налягане са своебразен алармиращ сигнал е необходимо на първо място да се изключи наличието на обем-заемащ процес в мозъка. Това най-добре се осъществява посредством извършването на ядрено-магнитен резонанс на главен мозък, с препоръка и за венография, за да се изключи евентуална тромбоза на венозните синуси.

 

Повишеното вътречерепно налягане се диагностицира посредством извършването на лумбална пункция, която в случая, освен диагностична, има и терапевтична стойност за намаляване на налягането в мозъка.

 

Посредством офталмоскопията, в частност фундоскопията, се оглеждат папилипите на зрителните нерви за установяване на т.нар. едем, който най-често е двустранен.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението и какви мерки могат да се вземат?

Лечението е комплексно – медикаментозно (най-често се прилага ацетазоламид), диетолечение с намаляване на готварската сол в храната, физическа активност. Понижаването на телесното тегло има доказано благоприятен ефект върху симптомите. В някои случаи се използва и прилагането на лумбалната процедура, когато медикаментите са противопоказани (напр. при бременност) или с недостатъчен ефект, а в по-тежки случаи е показано и хирургичното лечение.