Спиналната тракция е вид разтегляне на гръбначния стълб, която може да се осъществява както с апарати, така и мануално от терапевти. Използват се стречинг и мобилизационни техники.


При дискова херния е необходимо достатъчно голямо, но постепенно тракционно въздействие за раздалечаване на междупрешленовите пространства.


Показана за терапията е и стеноза на гръбначния канал и междупрешленните отвори, когато причината е лигаментарна хиперплазия, спондилоза, оток или спондилолистеза. Симптомите, предизвикани от тези патологии, могат да бъдат временно облекчени чрез прилагане на достатъчно силно тракционно въздействие, което да разшири междупрешленните отвори.



При мекотъканна травма или мускулна руптура, през острата фаза на регенерация, увредената област трябва да бъде поддържана в скъсена позиция, след което, успоредно със заздравяването на цикатрикса, трябва да започне разтеглянето ѝ.


Раздвижването, което се получава в областта на приложената тракция води до стимулиране на кръвообръщението и редуциране на циркулаторната стаза, което намалява компресията върху дурата, кръвоносните съдове и нервните коренчета в междупрешленните отвори.


Подобряването на циркулацията може също така да намали концентрацията на химични ноцицептивни стимулатори, което води до значително намаляване на болката.


Сепарацията между прешлените временно разширява междупрешленните отвори, което намалява компресията върху притиснати нервни коренчета.


Тензията върху фасетната ставна капсула или дистракцията на фасетните ставни повърхности може да доведе до освобождаване и на менискоиден блокаж.


Механичният стречинг върху скъсени структури може да увеличи подвижността на засегнатия сегмент, върху който се въздейства и по този начин се намалява болката, предизвиквана от ограничената подвижност.


Прилагането на тракцията най-често става с механични апарати, но е възможно и мануално или гравитационно въздействие – чрез гравитационни лежанки.


Механичното удължаване на спиналните структури се изразява в стречинг на паравертебралните мускули, разтягане на лигаментите и фасетните ставни капсули, разширяване на междупрешленните отвори, изглаждане на физиологичните кривини, както и изглаждане на евентуална протрузия в междупрешленния диск.


Ефективната сила на тракцията се влияе от позицията на тялото, тежестта на съответния сегмент, силата на триене, използвания метод на тракция, степента на релаксиране на пациента.


Минимална сила от около 11-13 кг се препоръчва да шийна тракция. Най-значителна сепарация настъпва в първите минути на тракцията с константна тежест.


В лумбалния гръбнак, при минимално триене, е необходима тракция с половината от тежестта на тялото за предизвикване на механична сепарация.


Латералният (страничен) наклон на гръбначния стълб предизвиква плъзгане между фасетните ставни повърхности от конвексната страна. Едновременната лонгитудинална тракция увеличава стречинг ефекта.


Ротирането на гръбначния стълб предизвиква дистракция (раздалечаване) между фасетните ставни повърхности от страната на ротиране на горестоящите прешлени и компресия от противоположната страна.


При седеж има по-голяма мускулна активност в сравнение с тилен лег. Субективно много пациенти се чувстват по-релаксирани при прилагане на шийна тракция от тилен лег в сравнение със седеж. Също така при тилен лег има по-малка тенденция за спонтанна промяна на изходната позиция.


В стадия на възпалителна реакция, непосредствено след травма, се прилагат само леки осцилации (без стречинг) за кратък период от време.


В подостра и хронична фаза се предпочита интензитетът и продължителността на тракционното въздействие постепенно да се увеличават. При малка продължителност се допуска по-значителна тракционна сила в сравнение с постоянната тракция с голяма продължителност.


На базата на статистически данни за осезаема и продължителна релаксация са необходими около 20-25 минути тракция.


Референции:
Н. Попов; Физиотерапия на гръбначния стълб; София, 2018