Задържането и натрупването на лимфа или т. нар. лимфедем е хронично състояние, което ако не бъде третирано правилно и своевременно може да доведе до необратими кожни промени, съпроводени с чести инфекции, поради влошеното хранене на дермата и епидермиса, както и не на последно място намалена подвижност на засегнатия крайник.


За златен стандарт в терапията на лимфедем се приема т.нар пълна противооточна или деконгестивна терапия, която включва масажен лимфен дренаж, компресионно бандажиране, както и упражнения за засегнатите мускулни групи и грижа за кожата.


Методът се прилага както превантивно с цел профилактика в междупристъпните периоди, така и като част от следоперативното рехабилитационно лечение.



Масажните движения се извършват бавно и ритмично, като се използва изключително лек натиск, защото в противен случай може да бъде предизвикан спазъм на гладката мускулатура в съдовата стена, което би блокирало движението на лимфата и се води до компрометиране на лечението.


След масажните методи следва поставянето на бандажни превръзки (представляващи текстилни еластични превръзки с различна ширина и меки подложки) и служат за по-равномерно разпределение на налягането.


При бандажиране на крайниците се започва от пръстите към центъра на тялото, като задължително се спазва правилото превръзката да бъде най-стегната около пръстите на ръцете и краката и да се разхлабва, докато се движи нагоре по крайника. Различната степен на компресия се постига не чрез по-голяма тензия, а чрез поставяне на повече слоеве.


В поддържащата фаза, когато лимфедемът е овладян, е силно препоръчително използването на компресионни чорапи, като се избира сравнително по-ниско налягане. При нужда за допълнителен ефект се прилагат и лимфни апликации с еластичен тейп, който се поставя от специалисти, тъй като е от значение разположението на мускулните влакна за всеки мускул. Освен компресионните чорапи, се прилагат и още компресионни ръкави, както и корсети.


Пресотерапията е механичен или апаратен метод, който също спомага за   резорбирането на отоци, стимулиране на метаболизма и подсилване на имунната система.


По време на процедурата третираните зони се поставят в специални крачоли или цели екипировки, ако се въздейства и върху торса. В екипировката са разположени множество възглавнички, които след стартиране, започват да се пълнят с въздух. Цялата система е свързана с апарат, от който се управлява оказваното налягане. Усещането е за лек масаж.


Засилва се лимфният поток към различни тъкани, като същевременно тялото се освобождава от токсини, излишни течности и мазнини. При по-дълго прилагане се повишава и регенерацията на тъканите, поради подобрената трофика и очистване.


Активира се дейността на мускулите, премахва се умората и се помага за възстановяването след продължително обездвижване или сериозни физически натоварвания.


Влиянието над мускулния тонус по време на пресотерапия води до намаляване на мастните натрупвания, активира се т.нар. пасивна част на кръвообращението (лимфните съдове и вените).


След процедурата е добре да се увеличи приема на течности, за да се възстанови водният баланс на тялото.


Основният принцип на мануалният лимфен дренаж е първоначалното обработване на торса или проксималните области на крайника, след което дистално разположените структури, за да се постигне първоначално отваряне на лимфните колектори. В противен случай – както е при пресотерапията, съществува риск от недобро дрениране и възникване на фиброзни промени в тъканите, което допълнително затруднява лимфния оток, поради което не всички състояния са подходящи за механичния лимфен дренаж.


Противопоказания и за двата метода са остри инфекциозни процеси, тромбофлебит, злокачествени заболявания, сърдечносъдови заболявания и бременност.


Референции:
1. Pressotherapy - What is it, Benefits, Side Effects; Physiopedia;
2. Manual Lymphatic Drainage; Physiopedia;
3. Lymphoedema, National Health Service.