Хиперхидрозата представлява състояние на повишено потоотделяне, надхвърлящо необходимото за поддържане на адекватна терморегулация. Начало на появата му може да бъде както в детска, така и в юношеска възраст, докато възникването му в по-напреднала възраст налага изключването на друго подлежащо заболяване. Всяка част от човешкото тяло може да бъде засегната, но най-често повишено потоотделяне се наблюдава по дланите, ходилата и в областта на подмишничната ямка.

 

В какви форми се среща хиперхидрозата?


Хиперхидрозата се разглежда в три основни форми – емоционално индуцирана (когато са засегнати дланите, ходилата и аксилите), локализирана и генерализирана.

 

Причината за поява на генерализирана хиперхидроза е нарушена автономна регулация, в частност повишена симпатикова активност или да е вторично възникнала, в рамките на друго подлежащо заболяване.

 

Локализираната форма от друга страна може да е резултат от увреда с последваща абнормна регенерация на симпатиковите нерви или вследствие на нарушен брой или разпределение на потните жлези, а в някои случаи и на съдови аномалии.

 

Есенциалната хиперхидроза представлява нарушение на екзокринните потни жлези и е резултат на свръхактивност на симпатиковата нервна система. Друга форма на хиперхидрозата – т.нар. палмоплантарна (засягаща длани и ходила) се предава в семейството и се унаследява по автозомно-доминантен начин.

 

Какви са възможните причини за възникване на хиперхидрозата?

Хиперхидрозата може да е идиопатична, първична (когато няма подлежаща друга причина) или да възникне вторично (в рамките на подлежащ процес или състояние).

 

Причини за поява на вторична хиперхидроза са:

  • Неврологично заболяване – уреда на периферните нерви, Паркинсонова болест, увреда на гръбначния мозък, Арнолд-Киари малформация, нарушение на симпатиковата рефлексна дъга. Характерна е асиметричността в поява на изпотяването;
  • Метаболитни и ендокринни нарушения – захарен диабет, хипогликемия, тиреотоксикоза, феохромоцитом, подагра, менопауза;
  • Фебрилни състояния;
  • Някои медикаменти – пропранолол, физостигмин, пилокарпин, трициклични антидепресанти, серотонинови реъптейк инхибитори – SSRI, венлафаксин и др.;
  • Хроничен алкохолизъм – засягат се дланите и ходилата;
  • Болест на Ходжкин и туберкулоза – характерно е нощното изпотяване.

Вторична локализирана хиперхидроза се среща сравнително рядко и може да се наблюдава при невус или ангиматозен хамартом на потните жлези и др.

 

Как се поставя диагнозата?

В случаите, когато е налице генерализирана хиперхидроза, се налага търсенето и изключването на възможна подлежаща причина. Това включва изследване на функцията на щитовидната жлеза, изследване на кръвната захар, количеството пикочна киселина в кръвта, отделянето на катехоламини в урината, проба Манту с пречистен протеинов дериват, рентгенография на бял дроб и др.

 

Какво включва лечението на прекомерното изпотяване? 

Терапията може да е както локална – върху мястото на засягане, така и системна – чрез прием на определени таблетки.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Съществуват и още два метода, които са показали своето значение – йонофореза и инжектиране на ботулинов токсин.

 

Локалното лечение включва прилагане на разтвор на алуминиев хлорид, който е с най-добра поносимост, антихолинеергични средства и др. Други агенти са борна киселина, формалдехид, глутаралдехид и др., които могат да предизвикат определено кожно дразнение.

 

Антихолинергични медикаменти се използват за системно приложение. Техният ефект се дължи на потискане на ацетилхолиновата трансмисия и съответната секреция на потните жлези. Странични ефекти включват поява на разширени зеници, замъглено зрение, сухота в устата, констипация и затруднено уриниране и др. Други медикаменти за системен прием са някои седативни лекарства, индометацин, калциеви антагонисти и др.

 

Йонофорезата с антихолинергичен агент, приложена 3 дни в седмицата в рамките на месец има доказано благоприятен и продължителен ефект. Инжектирането на ботулинов токсин в засегнатите области също има доказан ефект, чиято продължителност изисква периодична повторна апликация.