Мозъчният инсулт представлява остро нарушение на мозъчното кръвообращение. Фактори, които имат пряко значение за настъпване на състоянието, са атеросклерозата, високото кръвно налягане, някои сърдечни заболявания (ендокардит, ревмокардит, сърдечни пороци), патологични промени в мозъчните съдове, вследствие на травма и други. Като по-редки, но не за пренебрегване, са някои инфекциозни и токсични поражения на мозъчните съдове.
В острия стадий на състоянието (часове до дни след мозъчния инцидент) методите на физикалната терапия са насочени към усложненията от страна на опорно-двигателния апарат, кожата и дихателната система.
Усложнения отстрана на опорно-двигателния апарат са контрактури на мускулите и ставите, които представляват ограничения в подвижността. Чести са мускулните и сухожилни ретракции (скъсяване или удължаване на свързочния комлекс). По отношение на дихателната система са чести т. нар. хипостатични пневмонии, вследствие на залежаване на пациентите. За предотвратяване на състоянието се правят ежедневни дихателни упражнения.
С напредване на възрастта еластичността на кожата, нейната трофика и издръжливост намаляват. Възрастта, както и продължителното залежаване на някои пациенти обясняват предразположеността към т. нар. декубитуси – рани, наподобяващи язви, които се получават в кожни участъци, подложени на натиск. Намаленото кръвообращение в тези места води до възпалителна реакция, която може да премине и в некротичен процес, ако не бъдат взети съответните навременни мерки.
За предотвратяване развитието на декубитални рани се предприема честа смяна на позицията на лежащо болния. Освен локалното прилагане на различни унгвенти, участъците се третират и с ултравиолетови лампи, като по този начин се засилва кръвообращението на повърхностните слоеве на кожата.
След отзвучаване на острия период методите на физикалната терапия се насочват към максимално възможното възстановяване на двигателната активност чрез приложение на съответните кинезитерапевтични техники.
Според тежестта на двигателната увреда и методите, които се прилагат, парезите се разделят на три групи – леки, умерено тежки и тежки. При тежките форми на пареза болните са със значително изразен по сила спастицитет (спазъм) на мускулатурата, контрактури, както и липса на усет от страна на дълбоката сетивност. Двигателната активност на крайниците е без практическа стойност, тоест те нямат възможност за извършване на волеви движения. Терапията се фокусира върху придобиването на самостоятелна походка, както и увеличаване сръчността на здравата ръка.
NEWS_MORE_BOX
Болните с умерена по тежест пареза са с по-добра волева двигателна активност, а спастичността е умерена. При леките форми на парези пациентите имат богата волева двигателна активност, поради което усилията на терапията са насочени към подобряване на финните движения.
Кинезитерапевтичните прийоми се прилагат за намаляване на спастичността на някои мускулни групи, като по този начин се подобрява мускулният тонус и съответно се улесняват активните движения.
Преди пристъпването към кинезитерапевтичните техники се започва с релаксиращи процедури, били те под формата на масаж или терапии с топлина (парафинови апликации или облъчване с инфрачервени лампи). По този начин се намалява спастицитетът и се позволява извършване на упражнения в по-голям двигателен обем.
Балнеолечение се прилага след преценка на състоянието на сърдечно-съдовата система. Лечебните процедури с минерална вода се предпочитат най-рано след шестия месец от настъпване на инсулта, тоест те се прилагат в хроничния стадий на състоянието. 3569
