Предсърдното мъждене е една от най-често регистрираните аритмии в наши дни. За него започва да се говори още в началото на 20век, когато то е наречено с името “delirium cordis”. Понятието много интересно описва именно неправилната и учестена сърдечна дейност. Предсърдното мъждене влиза в групата на AV-нодално независимите аритмии, а теориите около неговото възникване са многобройни. 
 

Какво представлява предсърдното мъждене?

 
Представлява високочестотно електрическо възбуждение на предсърдията на сърцето, което води до липса на синхронно предсърдно съкращение. Средната честота на електрическата активност е ˃350/мин. Камерният отговор зависи изключително много от функцията на AV- съединението. Като само част от генерираните импулси преминават от предсърдията през AV- възела и възбуждат камерите. Последиците са в намален ударен обем на сърцето и задържане на кръв във венозната система на белите дробове, което е предпоставка за възникване на белодробен застой. Най- изявеното състояние на застой е разгънат белодробен оток в условието на тахиаритмия при предсърдно мъждене. 
 

Кои са причините за възникването му?

 
Предсърдното мъждене е резултат от много сърдечни и извънсърдечни заболявания. Над 80-89г възраст то е с честота над 8,8% от популацията в полза на мъжете. За това много детайлно трябва да се разпитват пациентите за откриване на истинските причини за възникване на ПМ. Ето и някои от най- честите такива:
 
  • Артериалната хипертония - особено, когато тя е с голяма давност и предизвиква структурни изменения на сърцето
  • Различни форми на исхемична болест на сърцето - остри и хронични
  • Митралните клапни пороци - стеноза или инсуфициенция на клапата. Особено значение имат тези с ревматичен произход
  • Кардиомиопатиите - дилатативна и хипертрофична
  • Вродени сърдечни заболявания, като напр вроден междупредсърден дефект;
  • След сърдечна хирургия - около 40-50% от пациентите имат пристъп на предсърдно мъждене в периоперативния период
  • Тиреотоксикоза или хиперфункция на щитовидната жлеза;
  • Интоксикация с алкохол;
  • Диселетролитемия.
Истинската патологична причина за възникване на мъжденето се крие в промените, които настъпват в сърдечните предсърдия и особено в лявото. В резултат от всички изброени патологични фактори се осъществява задебеляване на ендокарда на предсърдията, инфилтрират се малки участъци с мастна тъкан. Наблюдават се калцификати, разраства колаген и съединителна тъкан. Изменя се тяхната структура и с това се нарушава проводимостта на електричните импулси.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Друга по-нова теория се базира на тахикардно индуцираната кардиомиопатия. В този случай тахикардията индуцира тахикардия. Естествено за настъпването на тези изменения са необходими много години и продължително влияние на рисковите фактори. Ето защо навременното им и системно лечение може да предотврати и отложи настъпването на ПМ и свързаните с него усложнения. 
Класификация на предсърдното мъждене.
 
Необходимо е да се определи давността на мъжденето, защото поведението според това е различно. Дели се на остро и хроично ПМ. А когато е хронично при тези пациенти не се правят опити за възстановяване на ритъма. Според своята давност то се разделя така:
 
  • Пароксизмално (пристъпно) е това мъждене до 48 час от началото му. При тези пациенти много често се осъществява спонтанна конверсия в синусов ритъм. Ако това не е настъпило може да се предполага медикаментозно възстановяване с добър резултат. 
  • Персистиращо (продължително) - при него пристъпа е с давност повече от 48 часа но по-малко от 7 дни. Може да се предприеме опит за възстановяване на ритъма обикновено с успех.
  • Перманентно (постоянно, хронично) - тук не се предприема възстановяване на ритъма. Пациентът подлежи на терапия за забавяне на пулса и профилактика на тромбоемболичните инциденти с антикоагулант. 
Познаването на тази ритъмна патология е от изключителна важност за определяне на поведението при тези пациенти. Необходимо е да се направи оценка на риска и евентуално протекция с антикоагулант за предотвратяване на системен емболизъм. Най-опасна негова изява е мозъчния инсулт. Оценката на риска се прави като се вземат предвид следните фактори - възраст на пациента, женски пол, предишно нарушение на мозъчното кръвообръщение, наличие на артериална хипертония, захарен диабет, прояви на сърдечна недостатъчност.