С понятието сърдечна аритмия се обозначава всеки ритъм, различен от нормалния синусов ритъм. Това е сборно понятие на много и разнообразни отклонения в сърдечния ритъм. Предсърдните тахикардии представляват група от надкамерни аритмии. Те са правилни предсърдни ритми с честота над 100 уд./мин. Произлизат от предсърдния миокард извън областта на синусовия възел.
От своя страна предсърдните тахикардии се разделят на фокални и макрориентри тахикардии. При фокалните предсърдни тахикардии се установява зона или фокус, от която най-рано произлиза импулс. Той активира последователно останалата част от предсърдния миокард. Обикновено тези тахикардии са с честота > 160 уд./мин. и имат правилен ритъм.
Фокалните предсърдни тахикардии могат да възникнат по механизма на повишен автоматизъм, тригерирана активност или микрориентри. Особеното при ЕКГ диагнозата е, че всеки QRS-комплекс се предшества от P-вълна с различна морфология спрямо нормалната синусова вълна.
Мултифокалната предсърдна тахикардия е по-рядка форма на предсърдните тахикардии. При нея има поне две или три огнища, от които произлиза предсърдното възбуждане. Образа на ЕКГ демонстрира Р-вълни с поне две морфологии и неправилен ритъм с честота около 170 уд./мин.
Тази предсърдна тахикардия изисква задължително разграничаване от предсърдно мъждене. Мултифокалната предсърдна тахикардия се свързва най-често с подлежаща ХОББ. Възможно е да се дължи на обменни и електролитни нарушения или предозиране с дигиталис.
При другата група макрориентри предсърдни тахикардии риентри кръга ангажира големи зони от предсърдията. За да стане това възможно е необходимо да има също и голяма по площ анатомична бариера от невъзбудима тъкан. Най-честият тип макрориентри тахикардия е предсърдното трептене. При него предсърдната честота е между 240 и 350 уд./мин. Обикновено има различна степен на AV блок и обичайно той е 2:1. По този начин на ЕКГ се регистрира правилен сърдечен ритъм, с F-вълни и тесни камерни комплекси и честота около 120-160 уд./мин.
Възможен е и вариабилен AV блок-3:1, 4:1 и обичайно вагусовите прийоми разреждат провеждането и увеличават степента на блока, посредством потискане на проводимостта през AV възела. По правило предсърдното трептене е израз на органично увреждане на сърцето. Но може да се наблюдава и при други заболявания-тиреотоксикоза, метаболитни нарушения и интоксикации.
Предсърдното мъждене е надкамерна тахиаритмия и е най-честата която се регистрира в клиничната практика. Характеризира се с некоординирано активиране на предсърдията, съчетано с нарушение на тяхната механична функция. Възможният механизъм на възникване му е повишен автоматизъм в един или повече участъка на предсърдния миокард или re-entry механизъм. В повечето случаи подлежат органични причини за възникването му-стари цикатрикси в миокардна на предсърдията или клапни дефекти, които водят до уголемяване и ремоделиране на лявото предсърдие.
Обикновено предсърдната честота е около 350 /мин., а камерната 150-200/мин., особено при нелекуваните пациенти. Регистрирането на тази аритмия изисква задължително изследване за подлежащо структурно или функционално увреждане на сърцето. Предсърдното мъждете увеличава риска от реализиране на инсулт петкратно, и от настъпване на клинично изявена сърдечна недостатъчност трикратно.
Симптомите на предсърдните тахикардии обикновено се изразяват в пристъпи на високочестотно сърцебиене. То се появява внезапно и може да е съпроводено от усещане за недостиг на въздух. При около 15 % от пациентите с надкамерни тахикардии се наблюдава синкоп веднага след началото на високочестотната тахикардия. Полиурията се причинява от освобождаването на предсърден натриуретичен пептид в отговор на повишените предсърдни налягания поради предсърдно съкращение срещу затворени AV клапи. При лош контрол на камерната честота всеки от пациентите с предсърдна тахикардия може да изпадне в аритмогенен шок.
Диагнозата се поставя при запис на аритмията посредством електрокардиограма. Някои форми на предсърдна тахикардия, особено тези с висока камерна честота >180-200 уд./мин., изискват незабавно прекъсване, поради риск от задълбочаване на симптоматиката и настъпване на хемодинамична нестабилност.
Основните класове медикаменти, които се използват за медикаментозно прекъсване на предсърдните тахикардии са аденозин, верапамил, бета-блокерите и пропафенон. При неповлияване електрокардиоверсиото може да се използва като средство за прекъсването им.
Референции:
Кардиология - проф. Р. Търновска
Наръчник по електрокардиография - проф. И. Петров, доц. Ч. Шалганов
