Човешкият организъм е създаден с два бъбрека, които да осъществяват заедно някои от най-важните жизнени функции. Както добре се знае, в тялото няма излишни части. В същия ред на мисли, въпреки, че е чифтен орган, всеки един от двата бъбрека е еднакво важен. Също толкова важна е тяхното едновременно действие. Въпреки това, известно е, че може да се живее и с един бъбрек.

 

Различни причини биха могли да доведат до такова особено състояние. Това са например вродените аномалии, при които човек се ражда с един бъбрек (агенезия). По-често липсва левият бъбрек и то обикновено при мъжете. В други случаи има вродена или настъпила на по-късен етап атрофия на бъбрека. Той остава по-малък и с редуциан паренхим, което пак го прави в повечето случаи също нефункциониращ. Статистиката сочи, че около 1 на 800 човека се ражда с някой от тези проблеми. 


 

В друга голяма група спадат всички онези, които по една или друга причина са загубили един от двата бъбрека поради операция, травма или пък са дарили орган. При всички тези случаи е възможно да се засегнат и двата бъбрека, но тогава вече състоянието е коренно различно и изисква цялостно заместване на бъбречната функция по друг начин.

 


Как се живее с единствен бъбрек?

 

Другият бъбрек напълно поема функцията на липсващия орган. Неговият работещ паренхим е способен да осигури около 75 % от цялостната нужда за филтриране на кръвта. В хода на живота обаче постепенно настъпва т.нар. му „изхабяване“ поради хиперфилтрацията, която протича. Това обикновено води до един очакван спад в неговата функция. Наблюдава се около 20-25 години след загубата на органа.

 

Най-често се установява леко покачване на серумния креатинин и урея. Почти никога не настъпват терминални форми на бъбречна недостатъчност, освен ако няма друго заболяване, ангажиращо „здравия“ бъбрек. Като късна проява може да се наблюдава умерена артериална хипертония от бъбречен произход, както и лек дефицит на желязо и еритропоетин.

 


Необходими ли са специални препоръки при хората с един бъбрек?

 

Те в големия процент от случаите живеят един съвсем нормален живот. Проблем възниква, когато настъпи травма или увреда на бъбрека, защото неговата загуба би означавала сериозен проблем. Носенето на предпазни колани са уместни в случая. По-особена е и групата на трансплантираните болни. При тях също се живее с един бъбрек, който е чужд и по принцип не достига същия жизнен капацитет като собствените. Те обикновено цял живот приемат имуносупресивно лечение.

 

Чак след евентуално развитие на бъбречна недостатъчност може да се наложи спазване на специален хранителен режим при тези болни. Съобразява се приемът на белтъци, течности и всичко останало, както е при болните с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) според степента му. Дори и преди това е желателно да се редуцира приема на сол, както и да се поддържа едно здравословно телесно тегло.

 

Хората с този проблем трябва да изградят своя дневен режим така, че да имат редовен контрол на артериалното налягане, независимо дали имат оплаквания. Желателно е да се поддържа здравословен начин на живот с повече физическа активност и избягване на прекомерно психическо и физическо напрежение. Алкохолът и тютюнопушенето са строго непрепоръчвани.

 

 

NEWS_MORE_BOX


Колко често да се прави контрол при лекар?

 

Това зависи от причината, поради която човек живее с един бъбрек. Има много случаи, в които това се установява на късни години без изобщо да е подозирано през целия живот. Въпреки това обаче и при тези хора се препоръчва проследяване при лекар поне веднъж годишно. Изследването обикновено налага тестване на кръв (креатинин, урея, креатининов клирънс) и обикновена урина. Желателно е да се следи телесното тегло и мастната обмяна. 

 

Ако загубата на бъбрека е настъпила от заболяване, което би могло да ангажира и другия бъбрек, това трябва да бъде строго проследявано. На лекаря е хубаво да се споделя всяко едно, дори минилано оплакване. Най-добрият вариант е усложненията да бъдат хванати рано, когато би могло да им се противостои.