Докато преди години атопичният дерматит се е смятал за едно от най-честите кожни заболявания, значителното нарастване на темповете, с които се регистрират нови случаи води до оглавяване на „класацията“ по честотата на кожните заболявания към днешна дата.


В САЩ разпространението на атопичен дерматит сред учениците е около 17%, а в Европа е приблизително 20% с трайна тенденция към нарастване. Наименованието „атопичен дерматит” има множество синоними - ендогенна екзема, конституционална екзема, невродермит. Думата „атопичен” произлиза от гръцки и означава „не на точното място” на мястото на дразнене.


Днес се приема, че атопичният дерматит е част от т.нар. атопичен синдром, към който спадат още алергичен ринит, астма, алергичен конюнктивит и алергичните гастроинтестинални прояви. Тези симптоми могат да се проявяват при едно лице както отделно, така също едновременно или последователно.



Стафилококовите инфекции са сравнително често изолирани при тежки случаи на атопичен дерматит. Това налага допълнително търсене за наличие на инфекция и съответно лечението ѝ, което води и до облекчаване на симптоматиката при кожното заболяване. Значение може да имат още гъбични инфекции, някои вируси (например херпес).


Стресът, напрежението и честите емоционални кризи също влошават заболяването, което налага в някои случаи и преминаването на временна терапия на антидепресанти.


Някои видове алергии също могат да допринесат за по-тежкото протичане на заболяването, такива са например алергия към храни (ядки, млечни продукти, яйца), животни (котки, кучета), към полени, прах, а не на последно място и слънчева алергия.


Затлъстяването също е рисков фактор, според някои рандомизирани проучвания, това налага и някои рестрикции в диетата на пациентите по отношение не само на намаляване до изключване на рафинирани и преработени храни, но включване в менюто на повече плодове и зеленчуци.


При работа с някои вредни фактори или честото излагане на тяхното действие, като например деривати на дизела, строителни материали, бои, лакове, летливи вещества, пестициди могат не само да отключват заболяването, но и да влошават клиничното протичане. Резултати от проучване показват, че ролята на цигарения дим като рисков фактор за атопичен дерматит има значение не само при пряко излагане, но дори и непряко - време на бременност, когато майката е пушач при децата е отчетена по-тежко протичаща клинична картина.


Голямо значение се отдава на акарите в домашния прах, към които е установена висока чувствителност при пациенти с атопичен дерматит. Това налага често почистване особено на матраци, килими, мокети, спално бельо и плюшени играчки.


Някои хигиенни средства действат като директни дразнители на кожата, което налага търсене на продукти с хипоалергенна формула. По отношение на облеклото се препоръчва избягване на материи като вълна или груби тъкани, ликра, действащи като контактни дразнители.


Излагането на висока температура и ниска влажност в стаите (по-ниска от 60%) заема важно място сред провокиращите фактори на атопичен дерматит.


Атопичният дерматит най-често се проявява в ранна детска възраст (в 80-90% преди петата година на детето) и в 2/3 от случаите отминава до пубертета. Може да продължи цял живот, а може да се развие и в по-напреднала възраст. Протичането му е хронично, с периоди на затихване и обостряне, което е непредсказуемо и трудно може да бъде определен начинът на протичане за всеки отделен болен.