Повишението на телесната температура се свързва най-често с наличие на инфекциозен агент в организма, но това не е единствената причина, водеща до персистиращи покачвания на температурата. Често при продължително поддържане (над 10-14 дни) на по-висока телесна температура от нормалната се мисли за наличие на хронична инфекция. Но в съображение могат да влязат също и причини като неопластични процеси, заболявания на съединителната тъкан, промени в имунния статус и други.
 
Най-голямата група на етиологични причини за продължителни фебрилни състояния (с повишаване на температурата) е тази на инфекциозните заболявания. В нея се включват различни инфекциозни причинители – бактерии, вируси, гъби и паразити. В тази група влизат около 40% от изследваните и доказани случаи с наличие на неясни фебрилни състояния. Около 30% се падат на неопластичните причини, 10-20% на заболявания, засягащи съединителната тъкан и при 5 до 15% не може да се установи конкретна причина за състоянието.
 
Повишаването на телесната температура е естествена защитна реакция на организма, която има за цел да създаде неблагоприятни условия за попадналите болестотворни микроорганизми, като ограничава тяхното размножаване и разпространение в организма. Някои вещества, синтезиращи се в организма също могат да индуцират повишение на температурата.
 
При деца най-честата причина за фебрилитет са различни инфекциозни причинители, докато при възрастни превалират неопластичните процеси и заболявания на съединителната тъкан.
 
При инфекциозните заболявания е от значение подробната анамнеза на пациента, включваща и уточняване на епидемиологични данни за контакт с други инфекциозно болни. Освен това се търси повишение на определени лабораторни стойности. При локализиране на възпалителния процес се правят посявки, за да се изолира причинител. В някои случаи серологичните изследвания могат да дадат фалшиво положителни резултати, които да насочат диагностиката и лечението в грешна посока. В тези случаи се правят повторни изследвания.
 
В болнични условия се проследяват денонощните промени на телесната температура, за да се отчетат т. нар. температурни криви – представляващи промените, които са настъпили през различните часове. Някои инфекции протичат със специфични промени в температурната крива – малария, сепсис, възвратен тиф.
NEWS_MORE_BOX
 
Системните заболявания на съединителната тъкан – колагенози са израз на една хиперактивност на имунната система. Те също могат да протичат с покачване на телесната температура поради настъпването на неинфекциозни възпалителни реакции в засегнатите органи и тъкани. Към тази група принадлежат системният лупус, васкулитите, полиомиозитът и други.
 
Някои грануломатозни заболявания – саркоидоза, болест на Крон също могат да се проявяват и с фебрилитет. При тях освен повишената телесна температура има и съпътстващи симптоми от страна на засегнатите органи.
 
Някои медикаменти могат да провокират повишение на телесната температура. Подобно действие е отчетено при атропин, някои антипсихотици и други. Интоксикацията с тежки метали също може да протича и с фебрилитет.
 
Важен е подробният разпит на пациента за наличие на симптоми от различни органи и системи. Това се прави с цел търсене на огнищни възпалителни процеси, които не винаги са лесни за откриване.
 
Грешки в диагностиката могат да възникнат, както при неправилно тълкуване на резултатите от лабораторните изследвания, така и при некоректното измерване на температурата. Правилно е измерването на аксиална температура (под мишница) в рамките на 10 мин., а в ректум и под език – 2 мин. В съображение влиза измерването да бъде поне 30 минути след хранене или след физически покой. За норма се приемат стойности 36,4-36,9 за аксиална и с 0,5 градуса повече, ако измерването е под езика или в ректума.
 
Неясните фебрилни състояния не са рядкост в практиката и често се оказват предизвикателство в процеса на поставяне на диагнозата. Те изискват задълбочено и прецизно мислене от страна на лекуващия лекар. 3969