Еозинофилите са част от спектъра на левкоцитите – белите кръвни клетки. Те имат важно значение за предпазване на организма от паразити, но също така тяхното количество се увеличава при редица алергични заболявания. За повишен брой на еозинофилите – еозинофилия се говори при стойности над 500 клетки/мл. При стойности над 1500 клетки/мл се говори за хипереозинофилия. Поради многообразието от причини, които водят до увеличаване количеството на еозинофилните левкоцити са изготвени алгоритми, които имат за цел улесняване на диагностичния процес.


Освен повишено количество в кръвта, количеството на еозинофилите се повишава и в тъканите. Налице е възпалителна реакция от алергичен тип.


Нивото на еозинофилите варира при различните заболявания. В някои случаи този факт също може да бъде лабораторен ориентир, който да дава насока в диагностичния процес. С хипереозинофилия протичат малко заболявания - най-често хематологични със злокачествен характер. При бронхиалната астма и алергичния ринит еозинофилията е изразена в лека степен, докато при т. нар. еозинофилен езофагит стойностите могат да бъдат в норма. При кожни заболявания – като атопичен дерматит, например, е налице увеличаване на еозинофилните клетки само при засягане на обширни участъци от кожата.



Алергичните прояви могат да засягат различни органи – кожа (пемфигоид, атопичен дерматит), очи (атопичен кератоконюнктивит), синуси – проявява се с полипи, стомашно-чревен тракт – еозинофилен езофагит (засягане на хранопровода), гастритни и колитни прояви, бели дробове – еозинофилна пневмония, астма и други.


При съмнение за алергия се препоръчва да бъде изследвано количеството на общ IgE в серума, както и алерген-специфични IgE-антитела. Друг тест е кожно-алергичният за специфични алергени.


При подозиране на паразитна инфекция се препоръчва изследване на изпражнения, както и серологичен тест за конкретен паразит, в случай на вероятна диагноза.


Към днешна дата все по-честа причина за продължителна периферна еозинофилия се посочва лекарствената реакция на свръхчувствителност. Лекарствено индуцираната еозинофилия с основание за притеснение, поради вероятността от предстояща тежка лекарствена реакция.


Латентният период на проява на еозинофилията е средно 6 дни от началото на лечението. Най-честo безсимптомната еозинофилия се асоциира с антибиотична терапия, главно бета-лактамни антибиотици, ванкомицин, флуорохинолони.


Най-тежко протичащата лекарствена реакция с еозинофилия е DRESS синдромът, който освен с увеличено количество на еозинофилите се характеризира и със системни прояви – висока температура, обрив, увеличени лимфни възли, артрит, засягане на черния дроб и бъбреците. Първите случаи на синдромът са описани след откриване на антиконвулсантите през 1940 г. Тези медикаменти и до днес продължават да бъдат на първо място в списъка медикаменти, водещи до генерализирана алергична реакция.


Еозинофилният езофагит се причинява от хранителни алергени, а не от стомашни киселини, следствие на рефлуксна болест. Toва мнение се подкрепя и от факта, че симптомите отзвучават при изключване на храните, които се приемат за алергени. Диагнозата се поставя трудно – при възрастни забавянето в диагностичен план се равнява средно на осем години. Същевременно разпознаването на ранните белези и започване на своевремено лечение е от съществено значение, за да се прекъсне прогресията на необратимите увреждания в стената на хранопровода.


Подходът при пациент с еозинофилно-свързано заболяване трябва да е индувидиализиран, съобразен с конкретния клиничен случай, да включва изследвания основаващи се на налични признаци и симптоми на органно засягане, като се определи възможно най-точно тъканта, от която да се вземе материал за хистологично изследване.