Мозъчният инсулт представлява остро настъпило нарушение в кръвоснабдяването на определен участък от мозъка, водещо до изява на съответната неврологична симптоматика. В 80% от случаите се касае за исхемичен мозъчен инсулт, който настъпва в резултат на запушване на кръвоносния съд от тромботична маса или голяма атероматозна плака.

 

В по-малък процент от случаите се касае за хеморагичен мозъчен инсулт, при който се наблюдава нарушение в стената на съда и настъпване на кървене в мозъчната тъкан с последваща увреда на невроните. Причина най-често е високото кръвно налягане и/или наличието на аневризма (слабост или изтъняване на стената на кръвоснония съд).


 

Сред най-честите симптоми на настъпил мозъчен инсулт са:

  • Изтръпване или слабост в лицето, ръката и/или крака от едната стрна на тялото;
  • Зрителни нарушения – загуба на зрение или затъмняване („падане” като завеса) пред едното или двете очи;
  • Нарушение на говора – пълна загуба на говора, разстройство в речта (артикулацията най-често) или трудно разбиране на околните;
  • Внезапно, силно главоболие, без обяснима причина;
  • Загуба на баланс, нестабилна походка и залитане, най-често придружени от друга неврологична симптоматика.

Появата на всеки един от гореоизброените симптоми е сигнал за незабавно търсене на спешна медицинска помощ. Терапевтичният прозорец (т.е времето, в което, приложено лечение би дало оптимален резултат по отношение на прогнозата) е 4,5 часа.

 

Мозъчният инсулт е водеща причина за настъпване на летален изход в световен мащаб. Броят на засегнатите в рамките на година е приблизително 15 милиона. За Европа броят на смъртните случаи вследствие на инсулт е приблизително 650 000 за година. Борбата с мозъчният инсулт е насочена главно към овладяване и намаляване на рисковите фактори. Сред най-добре проучените мозъчносъдови рискови фактори са повишеното кръвно налягане, високия холестерол, обезитет (наднормено тегло), тютюнопушенето и алкохолната консумация.

 

Рисков фактор ли е топлото време за настъпването на мозъчен инсулт?

Редица проучвания са направени по отношение откриването на връзка между температурата на околната среда и други величини като атмосферно налягане, влажност и други и настъпването на мозъчен инсулт. Откриват се асоциации както между ниските температури на околната среда и по-висок риск от развитие на мозъчен инсулт (например в Южна Корея, северна Португалия, Хонк Конг), така и между високите атмосферни температури и повишаване честотата на мозъчен инсулт (например в Шотландия, Италия, Ню Йорк, Калифорния, Австралия).

 

Едно от големите проучвания, проведени в Китай, включващо 8 големи града и насочено към изследване на връзката между температурата на околната среда и настъпването на мозъчен инсулт, показва по-висок риск от развитие на мозъчен удар както по-отношение на ниските температури, така и на високите температури. Резултатите обаче биха могли да се повлияват както от географски и метеорологични фактори, период на изследването, ниво на здравната система, така и от други фактори – например наличие или не на охлаждащи или затоплящи уреди, поведение на самите хора (напр. стоене на хладно ,когато навън е топло, или работа на открито). Всички тези фактори могат да повлияят резултатите от подобно проучване.

 

Как топлото или студено време повишава риска от настъпване на мозъчен инсулт?

Няколко са механизмите, по които топлото време може да се окаже рисков фактор за настъпване на мозъчносъдов инцидент. От една страна се включва терморегулацията, което води до ускоряване на сърдечната честота, разширяване на кръвоносните съдове и потене – това може да доведе до намаляване на кръвотока към мозъка и да стане причина за настъпване на исхемия, особено когато има подлежащ момент (напр. атероматозна плака).


От друга страна, често топлото време е причина за настъпване на дехидратация. При това състояние на недостиг на вода в организма се повишава вискозитета на кръвта, както и нивата на холестерола, което може да увеличи риска от настъпване на микросъдови тромбози и последващ мозъчен инсулт. Не на последно място, е открита връзка между топлото време и нарушение в ендотелната функция на кръвоносните съдове (т.е налице е намаляване на нейните антитромботични свойства).

 

Ниските температури,от друга страна, водят до настъпване на вазоконстрикция (т.е свиване на кръвносните съдове), което от своя страна предизвиква увеличение на кръвното налягане. Повишеното кръвно налягане е водеща причина за настъпване на хеморагичен мозъчен инсулт. Студовият стрес увеличава теоретично нуждата от кислород в мозъчната тъкан, водейки до засилване по този начин притока на кръв и засилване на мозъчната исхемия.
Установено е също, че в отговор на студово въздействие се увеличават нивата на редица тромбогенни фактори (т.е. увеличава се риска от тромбоза) – броят на кръвните клетки, плазмения холестерол, С-реактивен протеин, фибриноген и тромботичната реактивност.