Медицинският термин за мускулни потрепвания е фасцикулации. В голяма част от случаите проявата им е временна и не се свързват с наличие на някаква патология. Честа проява са потрепванията в областта на окото, които най-често се дължат на преумора при четене. Паралелно с това фасцикулациите могат да бъдат симптом и на редица състояния, включително нервно-мускулни заболявания.
Доброкачественият фасцикулационен синдром представлява неволево потрепване на мускулите, което се появява, когато мускулите са в покой. Характерно е, че при раздвижване потрепването спира. Причината за това състояние е идиопатична, тоест не е известна, но се смята, че значение имат някои вирусни инфекция – например Епщайн-Бар.
Диагнозата на доброкачествения фасцикулационен синдром се поставя след като бъдат изключени всички други заболявания, които могат да причинят фасцикулации. Такива заболявания са амиотрофична латерална склероза, Лаймска болест, спинална мускулна атрофия.
В повечето случаи симптомите на доброкачествения фасцикулационен синдром изчезват спонтанно след няколко дни или седмици, но понякога могат да продължат и години.
Фактори, които допринасят за появата на мускулни потрепвания са стрес, травми, интензивни тренировки, повишен ексцесивен прием на алкохол, както и някои медикаменти. Липсата на магнезий, калций или на витамин Д, също могат да причинят мускулни потрепвания.
По отношение на ендокринопатиите – значение има захарният диабет при недостатъчно добър гликемичен контрол - при хипогликемия са налице мускулни потрепвания. Въпреки това, при мускулните потрепвания винаги трябва да бъде изключена и неврологична причина. При диабетици увреждането на нервите при диабетната полиневропатия също може да причини мускулни потрепвания.
Нарушенията на щитовидната жлеза като хипертиреоидизъм също могат да предизвикат фасцикулации. По подобен начин, хипофосфатемията и калциевите нарушения, вторични на хиперпаратиреоидизма, понякога могат да причинят сходни симптоми.
Епилепсия също може да протича с мускулни потрепвания. Също така множествена склероза и болест на Паркинсон. Не трябва да се подценява и вероятността мозъчен тумор или възпаление на мозъчния паренхим.
Фасцикулационните потенциали са свързани с паркинсонизма. Има доклади за случаи, при които такава корелация е подчертана в контекста на атипична форма на паркинсонизъм.
При фокален припадък често се засяга само една мускулна група, например в лицето или само в ръката. Множествената склероза може да се прояви и чрез мускулни потрепвания, но често в късния стадий на заболяването.
Има няколко вида мускулни потрепвания или контракции, като съответния вид насочва и за различни неврологични увреждания. При хорея са характерни неритмични, неповтарящи се движения на отделни мускулни групи, които често са придружени от движения в ставите, които могат да наподобяват танц – откъдето идва и името на медицинския термин.
Миоклонус представлява внезапни контракции на малки мускулни групи, които не водят до движение на крайника, а атетоза са малки контракции на мускулите на пръстите - невъзможност да се задържи една част на тялото (пръсти, език) в определена позиция. Позата се прекъсва от бавни синусоидни движения, които преливат едно в друго.
Фасцикулационните потенциали са свързани с паркинсонизма. Има доклади за случаи, при които такава корелация е подчертана в контекста на атипична форма на паркинсонизъм.
По отношение на терапия с медикаменти - неостигминът може да причини фасцикулационни потенциали чрез увеличаване на концентрацията на ацетилхолин в нервно-мускулната връзка.
Референции:
1. M. Leite et al., Another Perspective on Fasciculations: When is it not
Caused by the Classic form of Amyotrophic Lateral Sclerosis or
Progressive Spinal Atrophy?, Neurology International, 2014;
2. J. Liu, Fasciculation differences between ALS and non-ALS patients: an ultrasound study, BMC Neurology, 2021.
