Посттравматичните вътречерепни структурни изменения могат да се разглеждат в 2 основни групи - дифузни увреждания и огнищни увреждания.


 

1. Дифузното увреждане - варира от лекостепенно (при мозъчното комоцио) до изразено дифузно аксонално засягане (при тежка черепно-мозъчна травма). Дифузното аксонално увреждане се проявява без забележими изменения или с множество хеморагични (свързани с кръвоизливи) и нехеморагични зони с големина 5-15 мм, в които се установява разкъсване и дегенерация на аксоните.



При най-изявената му степен макроскопски (видима с невъоражено око) се откриват малки хеморагични огнища в бялото мозъчно вещество, при което настъпва нарушение на неврофибрилите (които поддържат невроните) в момента на травмата, това са първични мозъчни увреждания.


Дифузното аксонално увреждане е най-често в основата на посттравматично коматозно състояние, при което образните изследвания (компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс) не установяват вътречерепни пространство заемащи процеси.


2. Огнищни увреждания и обемни процеси - кръвоизливи (екстрадурални, субдурални и вътремозъчни) и мозъчните контузии, наричани още "хеморагични контузии" се установяват в 30-40% от случаите с черепно-мозъчна травма и засягат най-често зоните, където внезапното спадане на ускорението на главата причинява удар на мозъка в неравностите на вътрешния черепен релеф (темпоралните, челните и окципитални дялове).

 

Контузионните увреждания се локализират или на мястото на удара ("coup" увреждане) или противоположно на мястото на удара ("counter coup" увреждане). По този начин при удар върху тилната част на главата соuр увреждането ще бъде върху окципиталния дял на мозъка, а предните части на челните и темпоралните дялове ще претърпят counter coup увреждане.


Мозъчната контузия може да е последица от депресия на костни фрагменти, от проектили (куршуми) или други чужди тела. Тежката черепно-мозъчна травма често се съпровожда със субарахноидна хеморагия (изтичане на кръв от мозъчните съдове между меката и твърдата мозъчна обвивка), паренхимно кървене, петехиални (точковидни) хеморагични огнища в мозъчния ствол, както и интравентрикуларно кървене (изливане на кръв в мозъчните стомахчета).


Инерционните сили са причина за първично увреждане и на някои черепно-мозъчни нерви: n. olfactorius в областта на lamina cribrosa, n. facialis в костния му канал при фрактура на пирамидата на темпоралната кост, n. opticus в областта на костния канал преди навлизането му в орбитата и др. В резултата на същия травматичен механизъм може да се получи контузия на хипофизната жлеза и дори прекъсване на инфундибулума (вдлъбване подобно на фуния), както и хеморагично-некротични промени в хипоталамуса.

 

NEWS_MORE_BOX


Екстра(епи)дуралните хематоми се сформират между вътрешната пластинка на черепните кости и твърдата мозъчна обвивка, като най-често възникват от разкъсвания на ствола на средната менингеална артерия от надлежаща черепна фрактура и по-рядко от нарушаване на цялостта на дуралните синуси.


Субдурални хематоми се предизвикват от инерционното опъване и разкъсване на парасагитални или Силвиеви мостови вени, дрениращи в дуралните синуси или на самите дуралните синуси, като кръвта се натрупва на голямо протежение в субдуралното пространство от страната на увреждането: в 15% тези хематоми са двустранни.


Ефектът на субдуралния хематом върху мозъчната тъкан се дължи на комбинация от няколко механизма - локално налягане, генерализирано повишение на вътречерепното налягане и директна токсичност на кръвта и разпадните ѝ продукти върху невралните и съдови структури.


Когато съдържимото на субдуралната обемна колекция е ликвор (гръбначномозъчна течност), попаднал там вследствие на травматично разкъсване на арахноидните (паяжиновидните) мозъчни обвивки, става въпрос за субдурален хигром (туморообразно разширение от насъбрала се течност, често в областта на сухожилията и мозъка).


Интрацеребралните хематоми се получават от разкъсването на малки паренхимни съдове, вследствие на проникваща или инерционна травма.