Постхерпетичната невралгия описва състояние на болезнено усещане в определен участък от кожата, където преди това са били налице характерните за херпес зостер кожни лезии. Увредените в резултат на кожните ерупции нервни краища са причина за поява на болковия синдром, дори и след леко докосване на засегнатия участък.

 

Херпес зостер вирусната инфекция се проявява под формата на болезнени везикули, обхващащи определен участък от кожата (дерматом). Причинителят е варицела зостер вирус (VZV), с когото организмът на човека се среща още в ранна детска или юношеска възраст под формата на най-разпространения обрив, а именно варицелата. След преминаване на острата фаза, вирусът постъпва в сетивната нервна система и по-точно в определени нейни зони, наречени ганглии. Там може да остане в продължение на години, докато определени фактори могат да го реактивират, водейки по този начин до поява на характерен болезнен обрив по дерматомен тип. Персистирането или завръщането на болковата симптоматика, дори и след преминаване на кожните лезии е известно под термина постхерпетичната невралгия.


 

Постхерпетичната невралгия е най-честото усложнение на херпес зостер вирусната инфекция. Причината е увреда на инервиращите кожната зона нерви по време на „избиване” на характерните обривни единици. Резултатът е нарушение на сетивната информация, постъпваща от нервите към мозъка, което става причина за поява на хронична, често силна по степен, болка, която може да трае месеци, дори години.

 

Статистиката показва, че около 20% от пациентите, преживели херпес зостер инфекция, развиват и постхерпетична невралгия като усложнение. Честотата нараства значително при хората над 60-годишна възраст.

 

Няколко са критериите за поставяне на диагнозата, а именно:

  • Данни за болезнен везикулозен обрив с характерно разпределение по дерматомен тип, което е типично за херпес зостер инфекцията;
  • Болката, след затихване на кожните лезии, продължава 3 и повече месеци, което дефинира състоянието постхерпетична невралгия;
  • Болката е интензивна по сила и може да се опише като изгаряща, пронизваща, разяждаща;
  • Херпес зостер инфекцията може да се изяви и под формата на болка по дерматомен тип, без изява на характерните кожни лезии. Състоянието е известно като зостер без херпес и може да протече по-комплицирано, засягайки много нива на нервната система под формата на множествена краниална невропатия, полиневрит, миелит или асептичен менингит.

Обективно може да се установят:

  • Белези в засегнатия кожен участък;
  • Наличие на свръхчувствителност или обратно – намалена чувствителност в засегнатата зона;
  • Наличие на алодиния – когато неболезнени стимули, например лек допир, стават причина за поява на болково усещане;
  • Автономни нарушения – например повишено изпотяване в засегнатия участък.

 

Рискови фактори

Веднъж попаднал в нервната система на организма, варицела зостер вирусът може да бъде реактивиран при наличие на следните рискови фактори:

  • Напреднала възраст – рискът се увеличава значително след 60 годишна възраст;
  • Имунокомпрометирани пациенти и приемащите опредeлени лекарства пациенти също са с по-висок риск от реактивиране на вируса и съответно развитие на неговото усложнение;
  •  Локализация на кожните лезии – най-висок е рискът от поява на постхерпетична невралгия при засягане на лицето, ръцете, торакалната част на гръбнака и най-нисък – при засягане на челюстта, врата, сакралната и поясна област;
  • Интензивната болка по време на кожните лезии е свързана с по-висок риск от поява на усложнението;
  • Тежкият по степен обрив също е рисков фактор за поява на постхерпетичната невралгия.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Диагноза и лечение

Диагнозата се основава на анамнезата за характерния обрив и продължителността на болковия синдром.

 

Лечението включва прилагане както на стандартните болкоуспокояващи средства, от рода на нестероидните противовъзпалителни лекарства, така и на някои групи лекарства, доказали своята роля в овладяване на невропатната болка, а именно някои антиконвулсанти, антидепресанти, капсаицин, опиоидни аналгетици.