По дефиниция гастритът представлява възпаление на стомашната лигавица, като често диагнозата се поставя по метода на изключване. Като гастропатии се определят група от състояния, които са свързани с увреждане на стомашната лигавица, но без да са налице възпалителни промени. Тези състояния също се класифицират към категорията на гастритите.


Съществува класифициране на различните видове гастрити според няколко критерия – протичане (остри, хронични), видът на етиологичния причинител (медикаменти, алкохол, инфекциозен причинител), базирани на морфологична находка (атрофичен, неатрофичен, еозинофилен) и други. Най-общият и често прилаган критерий е продължителността на състоянието и съответно се разделят на остри и хронични форми.


За острите форми на гастрита е характерно краткотрайно възпаление на стомашната лигавица, завършващо най-често с пълно оздравяване. При ендоскопско изследване (гастроскопия) са налице хеморагични (кръвоизливи) или ерозивни промени малко след излагането на стомашната лигавица на дразнещи фактори (например токсични субстанции) или след остра редукция на лигавичен кръвоток. Най-честите токсични агенти са нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), алкохолът и жлъчните соли. Различни клинични състояния могат да доведат до намален лигавичен кръвоток – след травми, изгаряния, шокови състояния, сепсис и други.  



След вземане на материал за хистологично изследване биопсичният материал се оценява за броя на възпалителните клетки и в колко слоя от стомашната стена са проникнали (в какви граници се простират възпалителните промени). От значение е също и видът на възпалителния инфилтрат.


Взетият материал се изследва и за наличието на Helicobacter pylori. Измерват се брой бактерии на зрително поле. От значение е изготвянето на антибиограма на изолираните колонии, с цел определяне на подходящ антибиотик за лечение, спрямо който бактериите са чувствителни.


Хронично възпаление на стомашната лигавица с дългогодишно протичане, водещо до трайни морфологични промени, които при тежките форми достигат до жлезна атрофия и секреторна недостатъчност.


На хистологично изследване се отчита процентът на намаления брой стомашни жлези, като при тотална (абсолютна) атрофия се стига до пълна липса на жлези (хроничен атрофичен гастрит, автоимунен гастрит и други). Други маркери са наличието на интестинална метаплазия (промяна на вида на клетките) хиперплазия (увеличаване на броя на клетките) и други.

 

NEWS_MORE_BOX


При оглеждане на лигавицата по време на гастроскопия могат да се открият оток и зачервяване, по-лесно нарушаване на целостта ѝ при допир, наличие на ексудация, ерозии, язвени промени и хиперплазия на определени участъци. В зависимост от описаните промени гастритите се разделят на: еритемо-ексудативен, ерозивен, атрофичен, хеморагичен, рефлукс-гастрит с хиперплазия на стомашните гънки и други.
 
С по-малка диагностична и информативна стойност е контрастното рентгеново изследване на хранопровод и стомах с бариева каша. В съображение с диференциално-диагностичния план влизат и някои лабораторни изследвания – например за макроцитна анемия при хроничен атрофичен гастрит, повишени левкоцити при инфекциозни гастрити, остри хеморагични гастрити.  
 
При хроничните атрофични гастрити могат да се изследват серумните нива на пепсиноген, който се синтезира и секретира от главните клетки на стомаха. При атрофия техният брой се редуцира, което води до понижени серумни нива на пепсиноген. Изследването на пепсиноген може да се използва като скрининг на фамилии, обременени за пернициозна анемия или при ендемични райони с висок риск за рак на стомаха.  
 
За диагностициране на автоимунните гастрити се изследват серумните антитела (например срещу intrinsic factor), изследване на стомашна киселинност (ахлорхидрия, базална и стимулирана, хипергастринемия), ниво на витамин B12 и други.