Астмата, в много от своите варианти, налага провеждане на активно лечение. В съображение влизат различни лекарства според тежестта и причината за заболяването. Едни от основните лекарствени препарати, които се използват, са кортикостероидите, бета-2 агонистите и комбинациите между двете. Чрез техните бронходилататорни и противовъзпалителни функции се спомага, както за потушаване на острите астматични притъпи, така и при поддържащото лечение.
В голям процент от случаите тези лекарства постъпват в организма по инхалаторен път. Посредством т.нар. „помпички“ фините прахови частици на медикамента се инхалират в белия дроб, където извършват своето директно действие. Правилното инхалиране е повратен момент в лечението на този тип заболяване, защото именно тук нерядко се установяват грешки от страна на пациента. Днес съществуват няколко различни вида „помпички“ и познаването на правилната техника на приложение е задължително.
Какви са основните видове инхалатори при лечение на астмата
1. Дозир аерозол помпичка
При него флаконът с лекарството се поставя в многократен накрайник. Преди употреба се разклаща, а въздухът от гърдите се издишва максимално. Следва поставяне на накрайника в устата и плътно прилепяне на устните покрай него. Устройството се натиска до впръскване на лекарството, като успоредно с това се вдишва дълбоко. Въздухът се задържа в гърдите в състояние на вдишване в продължение на няколко секунди. Процедурата се повтаря, колкото пъти е предписано от лекаря.
2. Изибрит помпичка
При този вид устройства лекарството е фиксирано във самата помпичка. Тя има капаче, отварянето на което активира ново зареждане на нужната доза. И тук важи правилото за максимално издишване, лапване, вдишване, задържане на въздуха 5-10 секунди преди издишване. Тук, за разлика от обикновената дозир аерозол помпичка, се избягва нуждата от едновременно натискане и вдишване и така ефективността се увеличава. Такъв е механизъм и при всички следващи поколения помпички.
3. Инхалаторно устройство тип дискус
Този тип помпичка има дисковидна форма, от където идва нейното име. В страничната зона се намира капаче, което се отваря преди употреба и брояч, който отмерва дозите. Преди употреба устройството се зарежда с изтегляне на съответно бутало, като последващия ред на инхалиране е отново издишване, лапване, вдишване, задържане дъха десетина секунди. Повтаря се колкото пъти е необходимо чрез ново зареждане преди всяко вдишване.
4. Турбухалер
Това устройство е малко по-сложно. Има капак, който се маха преди употреба. Дъното се завърта обратно на часовниковата стрелка за да се зареди нужнта доза. При връщане на въртящата се част е важно да се чуе щракване, за да е сигурно зареждането. На срещуположната част на помпичката има т.нар. мундщук, който трябва да се лапне плътно и след малксимално издишване да настъпи максимално вдишване, като процесът така е улеснен. При нужда от повторна доза основата се завърта няколко пъти на двете страни и процедурата започва отначало.
NEWS_MORE_BOX
5. Хендихалер
Неговата форма отново е дисковидна. Особното тук е, че преди всяко използване апаратът се зарежда с капсула, в която се намира лечебната субстанция. Помпичката има капак, мундщук и след тяхното повдигане се открива гнездото за поставяне на капсулата. Посредством бутон капсулата се пробива преди инхалиране. Последващата процедура е не по-различна от тази при останалите помпи.
Какво е важно да се запомни при използването на инхалатори?
Този тип лекарствено приложение е свързано с бързо навлизане на медикамента директно в белия дроб и мигновенно действие. Една част от субстанцията обаче оставя в устната кухина след инхалиране. Кортикостероидите създават риск от възникване на гъбични инфекции по езика и бузите. С цел избягване на подобно усложнение е важно устата винаги да се промива след приложението на лекарството.
За да се постигне ефект, е важно да има правилно и качествено инхалиране. При възникване на съмнение за някоя част от процедурата винаги трябва да се проведе тестово инхалиране пред очите на лекаря и при нужда допълнително обучение.
