Автоимунните тиреоидни заболявания са резултат от нарушена регулация на имунната система, която погрешно възприема собствената щитовидната жлеза като чужд обект и я атакува. Този автоимунен отговор може да доведе до автоимунно възпаление, увреждане на тъканта и нарушение във функцията на жлезата.

Кои заболявания на щитовидната жлеза са автоимунни?

Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са най-честите автоимунни заболявания. Срещат се при около 5% от населението в световен мащаб, а процентът на хората с положителни антитела, без изявено заболяване, е дори по-голям. Съществуват две основни заболявания – автоимунният тиреоидит (на Хашимото) и Базедовата болест. И двете състояние се характеризират с натрупване на бели кръвни клетки в тъканта на жлезата (възпаление), което може да доведе до намаляване или увеличаване на производството на хормони.


Какво са тиреоидните антитела?

Антителата са протеини, които се образуват от белите кръвни клетки и атакуват чужди протеини (антигени). Те ни защитават от вируси и бактерии. При автоимунните тиреоидни заболявания имунната система възприема щитовидната жлеза като чужд орган и произвежда антитела срещу нея. Тиреоидните антитела са няколко вида:

  • Тиреопероксидазни антитела (anti-TPO, MAT) – повишени са при тиреоидит на Хашимото и понякога при Базедова болест.
  • Тиреоглобулинови антитела (anti-Tg, TAT) –може да се използва както за диагностика на автоимунен тиреоидит, така и за проследяване на пациентите, оперирани за щитовиден карцином.
  • TSH-рецепторни антитела (TRAb) – тези антитела имитират хормона TSH и се свързват с рецептора му в щитовидната жлеза, като могат да стимулират или блокират функцията на жлезата. Повишени са при Базедова болест.

Какво увеличава риска от автоимунни заболявания?

Жените имат значително по-висок риск да развият автоимунни заболявания, в сравнение с мъжете. Има значителни географски вариации в разпространението на автоимунните заболявания, което донякъде зависи и от йодния статус. В страните с достатъчен прием на йод има по-голяма честота на тиреоидита на Хашимото, в сравнение с регионите с йоден дефицит.


Механизмите, които предизвикват автоимунната атака, все още не са напълно изяснени. Проучванията до момента показват, че е необходима генетична предразположеност, върху която влияят провокиращи фактори от околната среда, като стрес, тютюнопушене, прием на йод, инфекции, радиацинно облъчване и прием на някои лекарства.


Автоимунните тиреоидни заболявания имат подчертана наследственост. Наличието на такова заболяване при някой от родителите значително увеличава риска да се открият положителни антитела в поколението.


Наличието на друго автоимунно заболяване също значително увеличава риска и от тиреоидно заболяване. Автоимунният тиреоидит често се съчетава със захарен диабет, пернициозна анемия, витилиго, ревматоиден артрит, псориазис, Лупус и др.

Какво се прави при положителни антитела?

Изследване на антителата се назначава при отклонения от нормата на хормоните, при хора с фамилност за автоимунен тиреоидит или други автоимунни заболявания, при бременни или профилактично. Случайно установените позитивни антитела налага изследването и на хормоните на щитовидната жлеза – TSH, FT4, FT3.

Какво е лечението?

Наличието на антитела не определя лечението на тиреоидното заболяване. Те служат единствено за поставяне на диагнозата. Лечение се провежда единствено при нарушения във функцията на жлезата.

Необходимо ли е проследяване на антителата?

Обичайно не се налага повторно изследване на anti-TPO. Те могат да намалеят с времето, но изключително рядко се нормализират. Налага се обаче редовен контрол на тиреоидните хормони (поне веднъж годишно) с цел да се започне своевременно лечение при нарушения във функцията на жлезата.


Жени с установени положителни anti-TPO, които планират бременност, е необходимо да проследят функцията на жлезата преди и по време на бременността. Нормите за TSH при бременни са различни и значително по-ниски от тези на небременни, и понякога се налага прием на хормони за правилното развитие на плода.


Проследяването на anti-Tg антитела се налага при пациенти, оперирани по повод карцином на щитовидната жлеза. Позитивирането им може да означава рецидив на заболяването.


TRAb антителата намаляват с лечението на Базедова болест, а нормализирането им показва излекуване на заболяването.


Референции:

Antonelli A, Ferrari SM, Corrado A, Di Domenicantonio A, Fallahi P. Autoimmune thyroid disorders. Autoimmun Rev. 2015 Feb;14(2):174-80. doi: 10.1016/j.autrev.2014.10.016. Epub 2014 Oct 25. PMID: 25461470.