Политравмата е медицински термин, описващ кризисно състояние, при което човек развива множество травматични наранявания, настъпили едновременно в няколко части на тялото, подложен на въздействието на травматичен/травматични агенти.
 
Често травмите, които обхващат няколко части в тялото са свързани с пътнотранспортни произшествия, масови кризи, бомбардировки, земетресения. Възможности за развитие на политравма се крият и при нападения, побоища или височинни падания. 
 
Комплексните травми или политравмите могат да възникнат с различни комбинации от увреждания – фрактури, дисторзии, дислокации, открити рани, смазване, ампутации, психо-травми, травматични увреди на вътрешните органи, както и всякакъв вид поражения, обхващащи повече от две зони в човешкото тяло. Най-общо описание, състоянието на политравма се определя по тежест според броя на засегнатите части в човешкото тяло – колкото повече са те, толкова по-тежко е състоянието на пострадалия. 
 
Травмите обикновено се класифицират като тъпи травми или пенетриращи – проникващи, навлизащи в тялото, разрушаващи неговата анатомична цялост, травми. Тъпите травми са специален клас увреждания, които се развиват след приложението на удар с тъпа повърхност – такива могат да бъдат ударите с чук, камък, юмрук при сбивания, както и с други тъпи предмети – лопата, чиния, тиган и други. Травматизъм от вида на “тъпа травма” може да се развие и при височинни падания, когато няма нарушения в целостта на кожата, но се развиват множество наранявания във вътрешността на тялото – разкъсвания на вътрешни органи, кръвоносни съдове и смачкване на мозъчна материя. 
 
Проникващите травми са друг клас наранявания, предизвикващи политравматизъм или травматичен шок. Те се развиват от въздействието на пронизващи и пробождащи обекти върху тялото – ножове, брадви, секачи, както и огнестрелно оръжие. И при двата вида травматизъм има нарушаване в целостта на вътрешни органи, кости или кръвоносни съдове, но важното за отдиференцирането на вида травматизъм е нарушаването целостта на кожата, за да се определи една травма като “тъпа” или “проникваща” – пенетрираща. Съответно, за диагностично оценяване на състоянието по-голяма трудност създават тъпите травми, тъй като при тях няма очевидни данни за евентуални дълбоки разкъсвания във вътрешни органи и кръвоносни съдове веднага след настъпване на травматичния шок. 
 
Травматичният шок е водеща причина за смъртност в световен мащаб поради високия коефициент на пътно-транспортни произшествия със застрашаващи живота увреждания, както и увеличаващият се т.нар. crime rating – честота на престъпления. Според статистически проучвания, мъжете страдат два пъти повече от жените от травматизъм, като честа причина за смърт при деца е именно травматизмът – 1 от 44 случая.
 

Кой най-често страда от политравматизъм?

NEWS_MORE_BOX
 
Най-често страдат деца, юноши, лица над 60-годишна възраст, мъжки пол, лица под влияние на алкохол или наркотици и лица с психически, емоционални и физически неспособи.
 
Пациентите с най-висок риск от бързонастъпваща смърт при политравма са деца под 5-годишна възраст, новородени и възрастни над 40-годишна възраст. Към рисковата група спадат и пациентите с коморбидитет – диабет, сърдечносъдови заболявания и белодробни болести.
 
Травматичният шок се развива на базата на политравма, която от своя страна се развива на физичната база на кинетична енергия пренесена върху човешките тъкани – т.е енергия на движението, която увеличава теглото на травмиращия обект два пъти за всеки метър разстояние. В последствие се развива животозастрашаващ системен отговор при множествено травматично засягане на тялото. Отговор от страна на организма може да бъде хиповолемия, както и сърдечносъдов колапс, липса на имунологичен отговор, дихателен арест, метаболитна и бъбречна недостатъчност. 
 
Основният белег е силна болка, както в областта на нанасяне на удар или пенетриращо увреждане. Възможно е развитието на кръвоизлив, инфекция, както и загуба или временно нарушаване на основни функции – дишане, сърдечна дейност. Възможно е и най-тежкото последствие – развитие на тежка полиорганна недостатъчност, която има възможно най-лошата прогноза в медицинската практика.