Полинозата или сенната хрема е алергично заболяване, което се проявява вследствие на алергична реакция на организма към полените в сезона на цъфтеж на растенията.

При полиноза основно засегнати са дихателните пътища и лигавицата на очите.


Заболяването е често явление сред населението в Европа и Северна Америка. Рядко срещано е в Япония, Монголия, Южна Америка и Южна Африка. В голяма степен това се обяснява с генетичната обусловеност към заболяването.


Полиноза могат да причинят три групи растения:

  • дървета и храсти (топола, бреза, лешник), които причиняват пролетния пик от заболеваемост;
  • житни култури (ръж, царевица), които предизвикват изостряне на алергията в края на пролетта началото на лятото;
  • треви, които водят до най-изразени прояви на полиноза.


Алергените, които се образуват при реакция на организма срещу полените, представляват комплекс от белтъци или пигменти. Регистрирани са 15 различни вида алергени от полени.


Алергичната реакция при полиноза
През лигавиците на носа полените попадат в кръвта. В организма настъпва сенсибилизация – повишаване на чувствителността. Образуват се специални антитела, с цел да се изведат от организма попадналите чужди вещества. При повторно попадане на полените в организма, заради нарушения в имунната система се образуват прекомерно количество антитела, при което се отделя голямо количество медиатри – отделяне на хистамин. Именно тази свръх реакция на организма става причина за проявата на алергията и последващите изменения в организма.



Как се проявява полинозата?
Полинозата е сезонно обусловена. Най-типичните й форми на проява са сълзене от очите (възпаление на лигавиците на очите, конюнктивит) и сенна хрема (алергичен ринит).

*
Конюнктивитът започва с дразнене на лигавицата на очите, сълзене, сърбеж, придружени от дразнене в областта на носоглътката.

От носа се отделят водни секрети. Наблюдават се пристъпи на кихане. В процеса могат да бъдат въвлечени слуховите тръби и гласовите връзки, при което съответно се засяга слухът и се появява дрезгавина при говорене.

 

*
Най-тежката форма на полиноза е астмата, чиито пристъпи наподобяват на бронхиалната. Появява се затруднено дишане, дразнене на гърлото, след което се развива суха кашлица, водеща впоследствие до задух.

Издишването става по-продължително, хриповете в дробовете се чуват от разстояние. При пристъп гръдният кош се разширява. Пристъпът може да продължи от няколко минути до часове. В края му се появява кашляне и отделяне на воднист секрет.

 


*

Възможно е полинозата да има кожно проявление, от обрив до възпаление (дерматит). Оплакванията са сърбеж, различна степен на възпаление до екзема.
 

*

Появата на оток (оток на Квинке) е остра форма на алергична реакция, която изисква бързи мерки за преодоляване на състоянието. Характеризира се с оток на кожата, лигавиците и подкожните тъкани.

 

*
При всички форми на проява общото състояние на засегнатия се влошава. Изпитва се обща физическа слабост, главоболие, безсъние и др.


Диагноза
Посредством кожни проби алергологът изяснява по местната реакция, към кои точно полени организмът проявява алергия.


По време на алергичната реакция нараства числото на еозинофилите и лимфоцитите в кръвта.


Лечение
Най-ефективно е лечението, при което организмът се води до състояние на хипосенсибилизация чрез въвеждане на увеличаващи се дози от алергена. По този начин се намалява чувствителността на организма към дадения алерген.



Провежда се и неспецифична хипосенсибилизация с цел понижаване на алергичната чувствителност на организма посредством антихистаминови препарати (кларитин), които блокират отделянето на хистамин от клетките. Така се предотвратява появата на алергичната реакция.

В тежките случаи се назначават кортикостероиди, които намаляват проявите на алергична реакция.

За освобождаване на носа се изписват съдосвиващи капки, но само за 3 до 5 дни.