Полимиозитът е идиопатично възпалително заболяване, засягащо предимно проксималните мускули на горни и долни крайници и водещо до изразена мускулна слабост и затруднена двигателна активност.

 

По своята същност полимиозитът има автоимунен характер, като причината за отключването на това нарушение в имунната система на организма все още не е установена. Предполага се участието на инфекциозни агенти - ХИВ, Коксаки вирус, Хепатит Б, грип и др. като тригер за развитието на заболяването. Някои медикаменти като D-пенициламин, фенитоин, АСЕ-инхибитори, статини и др. също предизвикват подобна възпалителна реакция в мускулите.


 

Статистически заболяването се изявява предимно над 20-годишна възраст, като най-често се среща в интервала 45-60 години. Жените са засегнати два пъти по-често от мъжете.

 

Разгръщането на клиничната картина на болестта обикновено е постепенно и може да отнеме 3 до 6 месеца. Водещ симптом е симетричната слабост на проксималните мускули на долни и горни крайници. Постепенно се развива невъзможност за сядане на колене, за слизане и изкачване на стълби, повдигане на ръцете, изправяне от клекнало положение и др. Същевременно силата на дисталните мускули остава дълго време запазена, което прави възможна фината моторика каквато се наблюдава при закопчаване, шиене, плетене и др. Това е и една от причините заболяването да остане дълго време неразпознато и недиагностицирано. Друга причина е и флуктуирането на мускулната слабост, т. е. редуване на периоди на засилването и с такива, в които всичко изглежда отново нормално. Част от пациентите съобщават и за болка и крампи в мускулите, но те не са характерни симптоми за болестта и се срещат в 30% от случаите.

 

При една трета от пациентите се засягат орофарингеалната и езофагеалната мускулатура, което има за последица появата на дисфагия, т.е трудности при или невъзможно преглъщане и изтичане на течните храни през носа, както и развитието на дисфония – промени в говора, като той най-често е с носово звучене. Слабостта на мускулите на хранопровода са предпоставка за аспириране на храна по време на хранене и крият опасност от развитието на аспирационна пневмония. 

 

Засягането на мускулите на врата има за резултат невъзможно изправяне на главата. При прогресиране на заболяването може да се въвлекат в процеса и мускулите на гръдния кош и диафрагмата, което е причина за настъпването на дихателна недостатъчност.

 

Въвличането на сърцето под формата на ритъмни и проводни нарушения, миокардит, перикардит и др. вещае по-лоша прогноза за пациента. В част от случаите пациентите се оплакват и от артралгии – болка в ставите.

 

Полимиозит може да се наблюдава и като част от клиниката на системни заболявания на съединителната тъкан, каквито са системният лупус еритематозус, ревматоидният артрит, склеродермията и др. В тези случаи придружаващи симптоми могат да са температурата, умората, отслабването на тегло и феномена на Рейно.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Появата му е възможна и в рамките на паранеопластич процес, когато е налице злокачествено новообразувание.

 

В диференциално диагностично отношение влизат много неврологични, системни и ендокринни заболявания, както и употребата на някои медикаменти, които могат да доведат до подобна увреда на мускулите.

 

Първо стъпало от диагнозата са лабораторните резултати, които могат да дадат една левкоцитоза, тромбоцитоза, увеличение на СУЕ и CRP. Най-важен показател е увеличената креатинин киназа СК, която е от 5 до 50 пъти над нормата. Откриването на специфични за мускула антитела също е характерен маркер за болестта. ЕМГ показва характерна миогенна увреда. Тези резултати заедно с клиниката обикновено са достатъчни за доказване на заболяването. В някои случаи се прави и мускулна биопсия.

 

Лечението се състои в приема на кортикостероиди, а когато не се наблюдава ефект в рамките на 4 седмици или се появят неблагоприятни странични ефекти се прибягва до прилагането на имуносупресори. Разработват се и нови методи на лечение, които са още във фаза на проучване.