Акад. Богдан Петрунов е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България, с широка международна известност. През 1963 г. създава първата в страната лаборатория по алергия към Националния център по заразни и паразитни болести. Като гост-професор изнася лекции в Русия, Чехия, САЩ, Канада, Китай, Австралия, Тайван. През 1976 г. създава първата лаборатория по алергология в Индия, а след това и в Куба през 1982 г.
Акад. Богдан Петрунов работи в Националния център по заразни и паразитни болести от близо 50 години, като 18 от тях е директор на Института – от края на 1992 г. до 2010 г. Представител е на България в Европейския медицински научен съвет към Съвета на Европа. Почетен член е на Руската академия на медицинските науки, както и на Международната асоциация по имунорехабилитация. Заместник-председател е на Българското дружество по алергология.

 

Интервюто взе: Женя Величкова




За мнозина пролетта е свързана с неприятни емоции, поради обострянето на поленовите алергии. Какво е важно да знаем за тях? Защо възниква една алергия към полените?
Поленовата алергия може би е най-разпространената и най-усещащата се форма на алергия, особено за нашата страна, предвид добрите климатични условия и метеорологични фактори. Обикновено в периода от март до края на юни, дори юли месец, постепенно започва растежа първо на дървесните видове, после и на тревните видове, които причиняват така наречената сенна хрема - форма на поленовата алергия. Често хората я свързват единствено с проявите от страна на носа, кихане, сърбеж и зачервяване на очите, общо безпокойство, но не рядко тези симптоми се задълбочават и се превръщат в поленова бронхиална астма, която е едно сериозно заболяване.   

В не по-малко от 10-15% от случаите на поленова алергия се демонстрира чрез поленова астма. Полените са невидими, защото представляват малки и дребни частици с размер от 10 до 100 микрона, които обаче проникват много дълбоко в дихателната система и лесно алергизират хората.

Важно е да се направи едно уточнение - когато започнат да цъфтят пухчетата на тополите към началото на май месец, хората веднага свързват алергията с тях, а те са абсолютно невинни. Тополите нямат никакво отношение към алергията. Това са семената на растенията, които всъщност причиняват механично дразнене на лигавицата на носа и очите. Тъй като по начало алергично болните имат повишена чувствителност не само към пухчетата, но и към много други дразнители – например към газовете на автомобилите и замърсения въздух – хората свързват проявите на алергията с тях, защото точно в същото време започва цъфтежа на тревите, които отделят полена – истинският причинител на алергията.

Тревните видове са основните причинители на алергията в България. В северните страни, например, по-чести причинители са дърветата, особено брезата в скандинавските страни.

И в България дървесните видове отделят полен, но не е толкова значим за развитието на поленовата алергия, както тревите.


Какви са разновидностите от симптоми, по които можем да разберем, че даден човек или дете има алергия към полени?
Основните симптоми са дразнене, зачервяване и сърбеж в очите, кихане, обилен рядък и воднист секрет от носа, сърбеж в глътката, обща отпадналост и нервност, дори лека температура понякога. А когато става въпрос вече за астма, се появяват типични астматични пристъпи, затруднено дишане, особено вечерно време, с упорита кашлица.

Основното, по което се различава поленовата алергия от обикновения тип алергична хрема или настинка, е сезонното проявление. Ако години подред през май месец, например, човек получава подобни оплаквания, няма никакво съмнение, че това е поленова алергия. Ако е така обаче през цялата година, означава, че явно причината не е само в полена.


Може ли да бъде избегнато състоянието? Кои са важните моменти, на които хората трябва да обърнат внимание, за да не се стига до влошаване на алергията?
Да, до голяма степен може да се избегне състоянието. Хората, които страдат от поленова алергия е важно да знаят, че в този период трябва максимално да избягват пребиваването на открити места, особено на поляни, в паркове, градинки, тъй като по тези места поленът е в много по-висока концентрация. По-добре да стоим вкъщи, в затворено помещение, в „задушна“ атмосфера. Трябва да се знае и че честото проветряване означава влизането отвън на полена в помещението.

Елементарна профилактична мярка е честото измиване, изплакване на лицето и на косата. Веднага след като се приберем вкъщи, трябва да се преоблечем. Поленът полепва по лигавиците и особено вечер, слагайки главата на възглавницата, цяла нощ болният диша поленът.

Хората, които страдат от поленова алергия, трябва да знаят, че най-добре ще се чувстват на море, където въздухът е влажен. Поради влагата на въздуха поленът натежава и се „утаява“ на земята. Там няма висока поленова концентрация и затова препоръчвам на пациентите, които имат възможност разбира се, още от май месец да отидат на море.

А колкото по-нагоре се качва човек в планината и колкото по-рано отиде, например в началото на май месец, толкова по-късно ще се появи поленът. По-късното посещение на планина, през юни месец, когато става по-топло, вече не е благоприятно, защото и там почват да цъфтят тревите и дърветата.

Хората с поленова алергия са най-щастливи след дъжд, защото „смива“ полена за известно време и облекчава състоянието им.


Всички растения ли могат да причинят алергия?
Теоретически всички видове полен биха могли да причинят алергична реакция. Висок риск носят тези, които отделят много полен, който е лек и летлив и се разпространява лесно във въздуха на стотици километри. Рискът от развитието на алергия от растения, които отделят мазен и тежък полен, е много по-нисък.

Възниква въпросът – защо в една и съща среда определени хора получават алергична реакция, а други не?! Тук играе роля факторът генетична предиспозиция, наследственото предразположение на организма да развие алергия. Ако има възприемчив организъм, т.е. генетически предопределен да развие тази реакция, тогава тя ще се случи. 

 

Продължението на интервюто