Изследването на ликвора (т. нар. цереброспинална течност) е важен елемент в диагностичния план при много неврологични заболявания. Показание за извършването на това изследване е например съмнението за наличие на менингит, множествена склероза, мозъчен кръвоизлив, Meningeosis carcinomatosa. В редица други заболявания, в това число включително някои форми на деменция, ликворното изследване може да се окаже важно помощно средство в подкрепа на диагнозата.


Основни показания за извършване на ликворно изследване са:

  • Инфекциозни и автоимунни възпалителни заболявания на централната нервна система – напр. менингит, множествена склероза, синдром на Гилен-Баре и др.;
  • Неопластична инфилтрация на мозъчните обвивки – Meningeosis carcinomatosa;
  • Мозъчен кръвоизлив – в субарахноидалното пространство или мозъчните вентрикули;
  • Невродегенеративни заболявания (деменция, прионова болест и др.) – важно значение има в ранния етап на заболяването, както и в диференциално- диагностичен аспект.

Три са основните нива на извършване на ликворното изследане:


  • В условия на спешност – изследат се брой на клетките, ниво на белтъка, нива на глюкоза и лактат;
  • Стандартно изследване – включва допълнително диференциално броене на клетките, съотношение на албумина и имуноглобулините в ликвора и кръвта, определяне на олигоклоналност на ИгГ, оцветяване по Грам за бързо диференциране при бактериална инфекция;
  • Специализирано изследване – откриване на антитела при инфекциозни заболявания (херпес симплекс, варицела зостер, цитомегаловирус, прионова инфекция, борелиоза, невросифилис); PCR реакция за директно доказване на причинителя (HSV, VZV, CMV, Enterovirus, JCV, Mycobakterium, EBV), имуноцитология, маркери за деменция/дегенеративно заболяване на централната нервна система (Tau-Protein, Phospho-Tau, ß-Amyloid 1-42.

Основни положения при изследване на ликвора:

  • Изследването на ликвора трябва да започне максимум до 2 часа след неговото вземане, поради започващата цитолиза (т.е разпадане на клетките). В този период се дава информация за броя на клетките и се изготвят цитологичните препарати;
  • Желателно е изследване на серума, което е близко по време с изследването на ликвора. Това има важно значение за определяне на протеиновата концентрация (количеството на белтъка);
  • След провеждане на плазмафереза или терапия с висока доза интравенозен имуноглобулин, контролно ликворно изследване е препоръчително да се извърши най-рано след 48 часа, с цел получаване на реален резултат от изследването на белтъка.

Анализ на ликвора:

  • Брой на клетките – увеличение на клетките може да е показател за наличие на възпаление на централната нервна система (менингит, менингоенцефалит), но се среща също и при туморна инфилтрация на менингите или в отговор на реакция на дразнене след травма, вътремозъчно или субарахноидално кървене, интратекална апликация на медикаменти (напр. цитостатици), след повтарящи се лумбални пункции или наличие на външен вентрикулен дренаж. Нормалният клетъчен състав на ликвора се състои от момонуклеарни клетки със значителен превес на лимфицитите пред моноцитите;
  • Лактат и глюкоза – изследването на ликворния лактат има предимство пред изследването на ликворната глюкоза, при която трябва да се отчете и нивото на серумната глюкоза (т.е в кръвта) и да се определи тяхното съотношение. Увеличение на лактата може да е показател за наличие на инфекция, най-вече от бактериален произход, например Mycobacterium tuberculosis, но се среща също и при туморна инфилтрация на менингите;
  • Белтък – изследването на белтъка е важен елемент в ликворното изследване. за определяне на цялостта на кръвно-мозъчната бариера и наличието на интратекална синтеза на имуноглобулини. В такъв случай е необходимо да се определи и съотношението на албумина и имуноглобулините в ликвора и кръвта. Посредством ликворна електрофореза може да се определи и наличието на олигоклонална IgG синтеза, което е неспецифичен маркер за подостро или хронично възпалително заболяване на централната нервна система.