Лимфаденопатия – терминът се използва за описание на абнормно състояние на лимфните възли, било то промяна в размера и консистенцията им или пък поява на чувствителност и болезненост. Конкретно за увеличени лимфни възли се използва и терминът лимфаденомегалия.


При повечето пациенти, търсещи лекарско съдействие заради подути или болезнени лимфни възли, причината е инфекциозна и най-често тя се открива и лекува сравнително бързо – в рамките на дни. Диагнозата при по-малко очевидни причини често е лесно достижима, когато се вземе предвид информация като възрастта на пациента, продължителността на оплакванията и наличието на придружаващи симптоми. Когато се касае за необяснима, но високо вероятно безобидна лимфаденопатия, е приемливо изчаквателното поведение с наблюдение в рамките на 3-4 седмици.


Преглед и въпроси


Когато при лекаря се яви пациент с лимфаденопатия, той ще има няколко начални въпроса, които да го ориентират към евентуалната причина. Фокусът пада върху четири ключови момента:

 

  • Има ли локални симптоми или белези, които биха предположили инфекция или пък злокачествено заболяване в областта с променен лимфен възел/възли?
  • Налице ли са т.нар. конституционални симптоми, каквито са треската, загубата на тегло, умора и нощно изпотяване? Те подсказват  за състояния като туберкулоза, лимфом, колагеноза, неразпозната системна инфекция или злокачествено заболяване.
  • Какви са епидемиологичните особености? Това са всички фактори от ежедневието на пациента, които биха насочили лекаря към специфична нокса (болестотворен причинител).
  • Какви лекарства приема пациентът? Съществуват медикаменти, за които е известно че могат да причиняват лимфаденопатия. Такива биха могли да бъдат алопуринол, атенолол, карбамазепин, цефалоспорини, хидралазин, пеницилин, фенитоин, пиримидон, сулфонамиди и др.

Епидемиологични данни – важните елементи от ежедневието

Някои особености от живота ни през свободното време – например домашни любимци – или пък професионални рискове могат бързо да насочат лекаря към евентуалната причина за оплакванията. Това важи също така и за скорощни пътувания – например, ако сме ходили в Индия вероятността от малария е по-голяма, отколкото, ако не сме напускали квартала. Всичката тази информация със статистическа нотка помага за по-бързото откриване на причините. Ето няколко примера за „инциденти“ и свързаните с тях рискове:

 

  • Наличие на котка – болест на котешкото одраскване (токсоплазмоза);
  • Хранене с недобре сготвен дивеч – отново токсоплазмоза, трихинелоза и много други;
  • Охапване от кърлеж – лаймска болест, туларемия;
  • Скорошна трансфузия на кръв или трансплантация на орган – инфекция с цитомегаловирус (CMV);
  • Високорисково сексуално поведение – ХИВ, сифилис, херпес, цитомегаловирус, хепатит В;
  • Интравенозен прием на наркотици – ХИВ, ендокардит, хепатит В.


Професионални рискове

 

  • Ловци – туларемия;
  • Риболов, работа в кланица – еризипел.

Туризъм

 

  • Югозападните щати, САЩ – бубонна чума (да, тя все още съществува);
  • Централна и западна Африка – сънна болест;
  • Централна и южна Америка – болест на Шагас;
  • Източна Африка, Китай, Латинска Америка – кала-азар (лайшманиоза);
  • Мексико, Перу, Чили, Индия, Пакистан, Египет, Индонезия – Тиф;

Локализирана лимфаденопатия

При откриването на локална лимфаденопатия – само в една област, задължително трябва да се проверят всички достъпни за палпация лимфни групи за изключването на генерализиран процес.


В отделнте групи лимфни възли се дренира лимфата от различни области на тялото. По локализацията на засегнатите възли можем да съдим и къде е разположен болестният процес:

 

  • Субмабдибуларни (подчелюстни) – език, подчелюстна слюнчена жлеза, устни и устна кухина;
  • Субментални (под брадичката) – долна устна, под на устната кухина, върха на еика, кожата на бузите;
  • Югуларни (шийни) – език, сливици;
  • Задни шийни – Скалп и врат, кожата на ръцете и гърдите;
  • Зад ушната мида – външен слухов проход, скалп;
  • Пред ушната мида – клепачи и конюнктиви, слепоочната област;
  • Десни надключични – медиастинум, бели дробове, хранопровод;
  • Леви надключични – гръден кош и коремна кухина;
  • Аксиларни (под мишниците) – ръка, гръдна стена, млечна жлеза;
  • Ингвинални (слабинни) – пенис, скротум, вулва, влагалище, перинеум и др.

С уточняването на тази информация и описване характеристиките на засегнатите лимфни възли лекарят вече може да реши дали ще предприеме допълнителни изследвания, лечение или пък ще следва изчаквателна стратегия.