Лимфаденопатията (подути или болезнени лимфни възли) понякога причинява страх от сериозни заболявания, въпреки че в повечето случаи е отговор на доброкачествено протичащо инфекциозно заболяване. Локализираната лимфаденопатия, засягаща определена група от лимфни възли трябва да насочи лекарят към търсене на източник в тази зона, както и да провери останалите групи лимфни възли за изкючване на генерализираност на процеса. По правило, три до четири седмичното изчакване и наблюдение е разумно поведение при пациентите с локализирана лимфаденопатия и клинична картина за доброкачествено заболяване – например инфекция.


Генерализираното заболяване винаги трябва да насочи към незабавни и допълнителни изследвания без изчакване.


Причината за лимфаденопатията най-често е очевидна – например дете с болно гърло и умерено подути шийни лимфни възли или човек с инфекция на ръката и съответно подути и болезнени лимфни възли под мишницата.



В други случаи диагнозата въобще не е толкова ясна. Това е, когато подутият лимфен възел е единственият симптом или е съчетан с други неспецифични симптоми. Подобна находка повдига въпроса за сериозни заболявания като лимфом или метастатичен рак. Ролята на лекаря е да отдиференцира малкото пациенти със сериозно заболяване от многото такива, при които състоянието е самоограничаващо се – например настинка.


Кога лимфният възел „не е нормален“?

Човешкото тяло разполага с около 600 лимфни възела, но у здравите хора достъпни за палпация (напипване) са единствено субмандибуларните (подчелюстни), аксиларните (под мишниците) и ингвиналните (слабинните). Лимфаденопатия се нарича, когато лимфните възли са с увеличен размер (над 1 см) или променена консистенция.


Локализирана лимфаденопатията е, когато засяга само една област лимфни възли, докато при засягане на две или повече, става въпрос за генерализирана такава.


Болка. Когато лимфният възел бързо увеличи размерите си, неговата капсула се разтяга и това пречинява болка. Обикновено такова бързо нарастване е резултат от инфекция или нагнояване. Болката може да се дължи на кръвоизлив в некротичен център на метастаза от злокачествен рак. Ето защо болката дори да насочва към доброкачествена причина, не изключва злокачествена такава.


Консистенция. Лимфен възел с твърдост, подобна на камък, е типичен признак за рак /метастаза/. Много плътните възли с консистенция на гума насочват за лимфом. Меко-еластичните лимфни възли са характерни за инфекции или възпаления.


Групираност. Понякога група от лимфни възли изглеждат свързани помежду си като в пакет при палпация и се предвижват заедно като обща единица. Такава групираност на възлите се наблюдава при туберколоза, саркоидоза, метастатичен рак или лимфом.


Разположение. Анатомичният регион на локализираната лимфаденопатия може да е много полезен както при инфекциозна мононуклеоза (засягане на шийни лимфни възли) или пък полово предавани болести (ингвинални възли). Надключичната лимфаденопатия има най-голям риск да бъде злокачествена. Когато тя е в дясната област, може да е свързана с рак на медиастинума, белите дробове или хранопровода. Лявата област получава лимфен дренаж от гръдния кош и коремната кухина и може да сигнализира за рак на тестисите, яйчниците, бъбреците, задстомашната жлеза, простатата, стомаха или жлъчния мехур.

 
При пациенти с генерализирана лимфаденопатия трябва да се търсят белези на системно заболяване – обрив, увеличаване размерите на черния дроб и слезката, артрит и други.


Нужни ли са допълнителни изследвания?


Важни са допълнителните симптоми. Понякога те са достатъчно категорични и имат диагностичен характер.


Когато причината е напълно очевидна, например болен зъб или вирусен фарингит и подутите лимфни възли претърпят обратно развитие  в рамките на десетина дни успоредно с основното заболяване, няма нужда от допълнителна диагностика. При всички останали положения е необходимо да се направят допълнителни изследвания, най-простото от които е кръвната картина.


В други случаи придружаващите симптоми в голяма степен на сигурност предполагат причината за лимфаденопатията, но потвърждението изисква допълнителни и специфични изследвания. Такива могат да бъдат инфекциозната мононуклеоза, сифилис, лимфом и други. Изключването или потвърждаването им налага специфични изследвания – например антитела срещу вируси, или дори биопсия на самия лимфен възел.


Ексцизионната биопсия (отстраняването на целия лимфен възел) е за предпочитане пред тънкоиглената биопсия. Макар и последната да изглежда по-лесна за изпълнение, тя не позволява да се изучи добре структурата на възела и понякога повдига повече въпроси отколкото да дава отговори.