Подаграра е заболяване, при което настъпва отлагане на кристали от мононатриеви урати в тъканите вследствие повишеното ниво на пикочната киселина в кръвта и насищането на извънклеткъчната течност с нейните соли. Най-често тя се изявява клинично с остър артрит, поради засягане на синовията (вътреставна обвивка) на ставите.
Подаграта може да бъде резултат от вроден дефект в метаболизма на пурините – съединения, градивен елемент на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) или вследствие на намалената и бъбречна екскреция, което в крайна сметка води до високото и ниво в кръвта. Хиперурикемията (повишено количество на пикочна киселина в кръвта) може да бъде причинена от съпътстваща патология, също индуцираща повишената и продукция или смутена екскреция. Такива са злокачествените заболявания, лимфопролиферативните процеси, хемолитичните анемии, хипотиреоидизъм или хиперпаратиреоидизъм, затлъстяване, заболявания, водещи до хронична бъбречна недостатъчност, приемът на някои медикаменти (цитостатици, диуретици), злоупотребата с алкохол и др.
Кристалите в синовиалната течност и тъканите са покрити от аполипопротеини Е или В, което потиска евентуално възпаление. Оголването на кристалите води до свързването на имуноглобулин от клас G (IgG), вид антитяло . Това от своя страна активира клетки на имунната система, а те инициират възпалителна реакция. Фактори, които отключват такава са травмата, оперативни намеси, гладуване, прием на богата на пурини храна, алкохол, някои медикаменти.
Най-често засяганите тъкани са ставните хрущяли, околоставните тъкани – сухожилия, бурси, епифизите на костите, бъбреците. Подагрозните тофи представляват депозити от кристали, протеогликани и фиброзна маса, локализирни в различни тъкани. Разполагат се предимно по ушната мида, лакътя, предмишницата и ръката, коляното и ахилесовото сухожилие. Формират се за различен период от началото на болестта. Кожата над тях е лъскава, изтънена, нерядко те се разязвяват с отделяне на белезникава, тебеширеноподобна материя. Тофи могат да бъдат открити още на друи места в меките тъкани, включително и вътрешни органи, макар и рядко.
Острата подагрозна криза обикновено започва със засягането на една става, предимно метатарзофалангеалната (между пръста и стъпалото) на големия пръст на крака, по-рядко глезена, коляното, китката, малките стави на пръстите на ръцете. Най-често болката се появява през нощта, а засегнатата става е зачервена, топла, оточна, с оток и на околните тъкани. Има фебрилитет. Първите пристъпи преминават спонтанно за няколко дни, не рядко последвани от лющене на надлежащата кожа.
При нелекувано заболяване, пристъпите стават все по-чести, продължават все по-дълго и обхващат все повече стави, появяват се тофи. Пациентите с подагра много по-често страдат и от бъбречни усложнения – нефропатия или уролитиаза, като при 40% от пациентите последната предхожда артрита. В 80% от слуачите камъните са чисто уратни, в 20% - съчетани с калциеви оксалати. При нефропатията отлагането на кристали ангажира бъбречния паренхим.
Не рядко подаграта се установява при лица с метаболитен синдром – с висцерално затлъстяване, понижен въглехдратен толеранс или диабет втори тип, артериална хипертония, хиперлипидемия.
За поставяне на диагнозата, освен клиничната картина, е необходимо да се проведат още някои лабораторни изследвания, особено нивото на пикочната киселина в кръвта, а екскрцията и с урината е показателна за бъбречната функция, което има значение и за терапията. В съображение влизат и някои образни изследвания.
Лечението на подаграта се назначава от ревматолог. За овладяване на острия пристъп на подагра се прилагат нестероиодни противовъзпалителни средства, кортикостероиди или колхицин. Между пристъпите е важно да бъде намалено нивото на пикочната киселина. Това се постига по два начина. При запазена бъбречна функция се прилагат медикаменти, които увеличават екскрецията на уратите – урикозурици (Desuric) като в началото на лечението се включва и НПВС или колхицин за предотвратяване на пристъп. Алкализирането на урината също влиза в съображение. Потискане производството на пикочна киселина е другият важен момент в терапията. Това се постига от една страна с ограничаване на алкохола, тлъсти меса, карантия, богата на белтъци храна, както и промяна в съпътстваща рискова терапия. Медикамени, инхибиращи продукцията на урати са също показани, напр. Alopurinol . Прилагат се и други подходи. В отеделни случаи е показано и оперативно лечение.
Подаграта може да бъде резултат от вроден дефект в метаболизма на пурините – съединения, градивен елемент на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) или вследствие на намалената и бъбречна екскреция, което в крайна сметка води до високото и ниво в кръвта. Хиперурикемията (повишено количество на пикочна киселина в кръвта) може да бъде причинена от съпътстваща патология, също индуцираща повишената и продукция или смутена екскреция. Такива са злокачествените заболявания, лимфопролиферативните процеси, хемолитичните анемии, хипотиреоидизъм или хиперпаратиреоидизъм, затлъстяване, заболявания, водещи до хронична бъбречна недостатъчност, приемът на някои медикаменти (цитостатици, диуретици), злоупотребата с алкохол и др.
Кристалите в синовиалната течност и тъканите са покрити от аполипопротеини Е или В, което потиска евентуално възпаление. Оголването на кристалите води до свързването на имуноглобулин от клас G (IgG), вид антитяло . Това от своя страна активира клетки на имунната система, а те инициират възпалителна реакция. Фактори, които отключват такава са травмата, оперативни намеси, гладуване, прием на богата на пурини храна, алкохол, някои медикаменти.
Най-често засяганите тъкани са ставните хрущяли, околоставните тъкани – сухожилия, бурси, епифизите на костите, бъбреците. Подагрозните тофи представляват депозити от кристали, протеогликани и фиброзна маса, локализирни в различни тъкани. Разполагат се предимно по ушната мида, лакътя, предмишницата и ръката, коляното и ахилесовото сухожилие. Формират се за различен период от началото на болестта. Кожата над тях е лъскава, изтънена, нерядко те се разязвяват с отделяне на белезникава, тебеширеноподобна материя. Тофи могат да бъдат открити още на друи места в меките тъкани, включително и вътрешни органи, макар и рядко.
Острата подагрозна криза обикновено започва със засягането на една става, предимно метатарзофалангеалната (между пръста и стъпалото) на големия пръст на крака, по-рядко глезена, коляното, китката, малките стави на пръстите на ръцете. Най-често болката се появява през нощта, а засегнатата става е зачервена, топла, оточна, с оток и на околните тъкани. Има фебрилитет. Първите пристъпи преминават спонтанно за няколко дни, не рядко последвани от лющене на надлежащата кожа.
При нелекувано заболяване, пристъпите стават все по-чести, продължават все по-дълго и обхващат все повече стави, появяват се тофи. Пациентите с подагра много по-често страдат и от бъбречни усложнения – нефропатия или уролитиаза, като при 40% от пациентите последната предхожда артрита. В 80% от слуачите камъните са чисто уратни, в 20% - съчетани с калциеви оксалати. При нефропатията отлагането на кристали ангажира бъбречния паренхим.
Не рядко подаграта се установява при лица с метаболитен синдром – с висцерално затлъстяване, понижен въглехдратен толеранс или диабет втори тип, артериална хипертония, хиперлипидемия.
За поставяне на диагнозата, освен клиничната картина, е необходимо да се проведат още някои лабораторни изследвания, особено нивото на пикочната киселина в кръвта, а екскрцията и с урината е показателна за бъбречната функция, което има значение и за терапията. В съображение влизат и някои образни изследвания.
Лечението на подаграта се назначава от ревматолог. За овладяване на острия пристъп на подагра се прилагат нестероиодни противовъзпалителни средства, кортикостероиди или колхицин. Между пристъпите е важно да бъде намалено нивото на пикочната киселина. Това се постига по два начина. При запазена бъбречна функция се прилагат медикаменти, които увеличават екскрецията на уратите – урикозурици (Desuric) като в началото на лечението се включва и НПВС или колхицин за предотвратяване на пристъп. Алкализирането на урината също влиза в съображение. Потискане производството на пикочна киселина е другият важен момент в терапията. Това се постига от една страна с ограничаване на алкохола, тлъсти меса, карантия, богата на белтъци храна, както и промяна в съпътстваща рискова терапия. Медикамени, инхибиращи продукцията на урати са също показани, напр. Alopurinol . Прилагат се и други подходи. В отеделни случаи е показано и оперативно лечение.
