Подаграта е хронично обменно заболяване, което се дължи на нарушения в обмяната на пикочната киселина и солите й. Боледуват по-често мъже на средна възраст. Пикочната киселина е краен продукт от обмяната на пурините в организма. Една малка част се внася с храната, по-голяма част се синтезира в организма. Пикочната киселина е в разтворено състояние в кръвта и тъканните течности. Когато нивото й нарасне на 380 mcmol/l, се получават условия за кристализация и отлагане в тъканите, а когато надхвърли 540 mcmol/l, рискът за кристализация е 90%. Отлагането на кристали пикочна киселина е главно в ставните тъкани с развитие на артрити, в меките околоставни тъкани и ушните миди под формата на тофи, в бъбречния паренхим.
1. Как се развива болестта?
Първичната подагра е наследствено заболяване, свързано с ензимен дефект, водещ до нарушена междинна обмяна на нуклеопротеините и тяхното елиминиране. В резултат настъпва повишено образуване на пикочна киселина и намалено излъчване през бъбреците. Ензимните дефекти са свързани главно с Х-хромозомата. Значение имат и заседналият начин на живот, затлъстяването, прекомерната консумация на месо, животински вътрешности, алкохол.
Вторичната подагра възниква при други заболявания, свързани с повишен разпад на тъкани – левкози, цитостатично лечение и др.
2. Каква е клиничната картина?
Подаграта протича в следните стадии:
- Асимптоматична хиперурикемия – повишено ниво на пикочна киселина, но липсват клинични прояви.
- Остър подагрозен артрит – най-честата и типична проява на подаграта. Често се изявява след провокиращ момент – обилна месна вечеря, прием на значително количество алкохол, физическо натоварване и др. Пристъпът започва внезапно, обикновено нощем. Най-типично е засягането на І метатарзофалангеална става на долен крайник (основата на палеца на крака), която става силно до непоносимо болезнена, с оток, зачервяване, затопляне на ставата и меките тъкани наоколо. Може да бъде въвлечена всяка става на стъпалото, по-рядко се засяга колянната става и най-рядко – ставите на горен крайник. След няколко дни до 1-2 седмици кризата постепенно отзвучава. Следващата криза може да е след няколко седмици, месеца или години – всяка следваща криза е по-продължителна и по-трудна за лечение.
- Междупристъпен период – има различна продължителност –обикновено липсват оплаквания или има леки ставни болки, без типичната характеристика на криза.
- Хронична подагра с тофи – характеризира се с развитие на хронични подагрозни артрити и натрупване на депа от урати (тофи) в меките тъкани, сухожилия (ахилесово), бурсите (лакът), ушните миди, костите, вътрешните органи. В бъбреците тофите се натрупват в интерстициума и блокират функцията на тубулите. Много често се наблюдава нефролитиаза с образуване на уратни камъни.
2. Какви са лабораторните изследвания?
Най-характерната находка е повишеното ниво на пикочна киселина в серума; в урината могат да се открият протеинурия (белтъци в урината), левкоцитурия (левкоцити в урината), в седимента – кристали пикочна киселина. рН на урината е ниско. По време на пристъп са налице ускорена СУЕ, левкоцитоза с олевяване. При напреднали бъбречни увреждания се установяват белези на хронична бъбречна недостаъчност – серумните урея и креатинин се повишават, намаляват клирънсите на креатинина и пикочната киселина.
3. Какви са усложненията?
Уратни камъни, бъбречни увреждания (подагрозна нефропатия), повишено артериално налягане, ИБС.
4. Какво е лечението?
Диета – важен елемент в лечението на подаграта. Диетата трябва да е предимно вегетарианска – без храни, богати на пурини (карантия, бульони, тлъсти риби, хайвер, меса, гъби, шоколадови изделия). Алкохолът се забранява (блокира излъчването на урати и увеличава синтеза на пурини). Храната е предимно млечно-растителна. Препоръчва се корекция на теглото и липидните нарушения, които често се съчетават с подаграта.
За алкализиране на урината се препоръчват алкални минерални води – Горнобанска, Хисаря – 1,5-2,5 l дн., плодови сокове; препаратът солуран.
Острата ставна криза се повлиява много добре от колхицин. Приложението му през първите часове на кризата води до изчезване на оплакванията за 1-2 дни. За овладяване на болката и намаляване на ставновъзпалителните процеси се използват още нестероидни противовъзпалителни средства – индометацин; фелоран; ибупрофен; профенид; пироксикам; аулин; диклофенак; волтарен; напроксен; мовалис; тилкотил ; нурофен и др.
Извън острата криза, в междупристъпния период, за намаляване синтеза на пикочна киселина се използва алопуринол, фебуксостат, а за увеличаване излъчването на урати – дезурик .
