Пикочната киселина става известна за пациента, едва когато се завиши и започне да създава проблеми. Свързва се главно със заболяването подагра. Нерядко състоянието висока пикочна киселина и подагра се отъждествяват. Подаграта пък от своя страна е добила общественост с острата болка в палеца на крака и неправилната диета. Дали всичко това е достатъчно точно и не живеем ли всички с някои заблуди по темата? Какво друго е нужно да се знае?

 

Пикочната киселина е краен продукт на разграждане на азотсъдържащите вещества в тялото (пурините). Тя е естествена съставка в кръвта на човека и количеството и се балансира между нормалното производство и достатъчното елиминиране (екскреция). Възникват обаче състояния, които водят до завишаване на нейното количество поради проблем на някой пункт от нейния метаболизъм.


 

Хиперурикемията означава завишено количество пикочна киселина в кръвта. Прието е тази граница да бъде около 400 mkmol/l, защото над нея се смущава нейното разтваряне и започват проблемите. Състоянието може да се дължи на моментен проблем в нейния метаболизъм или на хроничното заболяване подагра. Подаграта е вид метаболистна болест с натрупване на уратни кристали, засягаща костно-ставния апарат, кожата и вътрешните органи.

Кои са основните механизми, по които се увличава пикочната киселина в тялото?

  • Повишеният синтез често се дължи на генни мутации, които се унаследяват и не подлежат на корекция. Обикновена хиперурикемия, без подлежащо хронично заболявания, може да се наблюдава при всеки екстремен разпад на клетки (например при раково заболяване, онколечение). Завишение в нейните нива се наблюдава и след прекален прием на червено месо, солени риби, карантии, салами, алкохол и други.
  • Втората основна причина, водеща до високи нива на пикочната киселина, е проблем в нейния метаболизъм. Това отново са главно генетични дефекти на някои ензими. Резултатът е трайно и неовладяемо завишаване на пикочната киселина до състояние на подагра, а не временна хиперурикемия. Често изискват медикаментозно лечение и правилна диета.
  • Третият механизъм, по който може да се завиши пикочната киселина, е при проблем в нейното елиминиране от тялото. От една страна стоят генните мутации в бъбречните клетки, отговорни за това.

Важно е да се знае, че хронични или остри заболявания на бъбреците, които смущават тяхната функция, водят също до хиперурикемия. Те са преходни и понякога търпят пълно възстановяване, както е например при острата бъбречна недостатъчност. При болни на хемодиализа се срещат изключително високи стойности на пикочната киселина. Дефект може да има обаче и в стомашно-чревния тракт, през който също се изхвърля малка част от ненужната пикочна киселина.

NEWS_MORE_BOX

 

Каква е разликата в поведението при обикновена хиперурикемия и подагра?

Съществуват различни медикаменти за лечение на подаграта. Те са задължителни, за да може да се поддържа правилният баланс на пикочната киселина и да се избегне нейното отлагане в тъканите. Лекарствата се делят на такива, които потискат нейното производство и такива, които засилват елиминирането. Те се комбинират според типа болест, като към тях се прибавят и специфични медикаменти за обезболявне, потискане на инфекцията и т.н. По време на подагрозна криза има строг протокол за лечение, който трябва да се спазвва.

 

Как стои въпросът обаче при обикновената хиперурикемия, дължаща се на повишено клетъчно разграждане или бъбречна недостатъчност? Тук съществуват някои спорове. Трябва да се знае обаче, че самата пикочна киселина може да бъде вредна и опасна за тъканите, особено на отделителната система. Прието е при завишени стойности на киселината също да се проведе адекватно лечение за нейното намаляване. То би могло да се прекрати по преценка на лекаря след известен период на време.