Какви са разликите между HIV-1 и HIV-2?

Човешкият имунодефицитен вирус (HIV, ХИВ) се дели на два подвида: HIV-1 и HIV-2. HIV-2 е открит през 1986 г. – около пет години след като е установено, че HIV-1 е вирусът, който причинява Синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН). HIV-2 се среща главно в Западна Африка.

 


Докато HIV-2 има някои общи характеристики с HIV-1, той се различава по своя произход, генетичен състав, разпространение, вирулентност и патогенност (способността на патогена да причинява заболяване). Освен това е по-слабо реагиращ на някои антиретровирусни лекарства, използвани за лечение на ХИВ.

 

Какъв е произходът на ХИВ?

Зоонозата е инфекциозно заболяване, което се предава от животни на хора. До този момент са известни повече от 200 вида зоонози, които съставляват голям процент от новите и вече съществуващите заболявания при хората. Смята се, че и двата типа на ХИВ произхождат от животни:

  • Смята се, че произходът на HIV-1 е свързан с шимпанзетата и горилите;
  • Докато произходът на HIV-2 е свързан със саждистия мангабей

Една от основните пречки при създаването на ваксина срещу ХИВ е, че вирусът има изключително висока генетична вариабилност. Това означава, че не само има два различни генетични типа ХИВ, но има и множество подтипове, някои от които са по-вирулентни или устойчиви на лекарства за ХИВ, което постоянно прави лечението предизвикателство.

 

Какво е разпространението на HIV-2?

От приблизително 38 милиона души по света, живеещи с ХИВ, приблизително от 1 до 2 милиона са заразени с HIV-2. По-голямата част от инфекциите с HIV-2 са установени в Западна Африка или в страни, които имат силни колониални или социално-икономически връзки със Западна Африка, като:

  • Франция;
  • Испания;
  • Португалия;

В други бивши португалски колонии също се съобщава за значителен брой инфекции с HIV-2, като:

  • Ангола;
  • Мозамбик;
  • Бразилия;
  • Индия

ХИВ се предава от заразен на здрав човек чрез телесни течности като:

  • Семенна течност;
  • Кръв;
  • Вагинални секрети;
  • Кърма

Често срещаните методи на предаване включват незащитен вагинален и анален секс и използването на общи интравенозни игли.

 

През последните две десетилетия разпространението на HIV-2 е намаляло в няколко западноафрикански страни като Сенегал, Гамбия, Кот д’Ивоар, Гвинея-Бисау, но причините за това са неясни. Въпреки това, наред със спадовете на инфекциите с HIV-2, има и увеличение на двойните инфекции – когато пациент е заразен с HIV-1 и HIV-2 – като някои оценки съобщават, че 15% от всички ХИВ инфекции в Западна Африка включват и двата типа на вируса. Първият случай на HIV-2 в Съединените щати е докладван през 1987 г. В момента по-малко от 1% от хората с ХИВ в САЩ имат HIV-2.

 

Каква е вирулентността на HIV-2?

HIV-2 обикновено е далеч по-малко вирулентен (способен да предизвика заболяване) и има тенденция да прогресира по-бавно от HIV-1. Освен това, HIV-2 инфекцията е свързана с:

  • По-нисък вирусен товар (числовото изражение на количеството вирус в даден обем телесни флуиди, например кръв);
  • По-бавен спад в броя на CD4 + Т-лимфоцитите (Т-хелпери) – имунните клетки, които атакува вируса;
  • По-ниски нива на смъртност

HIV-2 също има намалена сексуална трансмисия в сравнение с HIV-1. Въпреки че инфекциите с HIV-2 могат да прогресират до СПИН, значителен процент от пациентите не изпитват прогресията на инфекцията. През последните години все по-голямо внимание се отделя на тази подгрупа от инфектирани пациенти с HIV-2, която има по-дългосрочен вирусен контрол от пациентите с HIV-1. Идеята е да се използва HIV-2 като модел за намиране на функционален лек срещу ХИВ.

 

HIV-2 се предава по-трудно от майка на бебе перинатално (предаване на патогена от майка на бебе по време на периода непосредствено преди и след раждането) от HIV-1. Въпреки че данните за предаването на HIV-2 от майка на дете са невероятно оскъдни, се смята, че това се случва с честота от около 0,6%.

 

Чрез какъв тест може да бъде разграничен HIV-2 от HIV-1?

Multispot HIV-1/HIV-2 Rapid Test в момента е единственият одобрен тест от FDA (Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ), който може надеждно да разграничи двата типа HIV. Тестът може да:

  • Открие циркулиращи антитела, свързани с HIV-1 и HIV-2 в човешката плазма и серум;
  • Помогне при диагностициране на инфекция с HIV-1 и/или HIV-2

За да бъде предотвратена прогресията на заболяването и предаването на HIV-2 на други хора, се препоръчва антиретровирусната терапия да започне веднага или скоро след поставянето на диагнозата за инфекция с HIV-2.

 

Какво е лечението при инфекция с HIV-2?

Докато много от антиретровирусните лекарства, използвани за лечение на HIV-1, са ефективни и при хора с HIV-2, това не е валидно във всички случаи. Например всички ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (NNRTI) и енфувиртид (инхибитор на ХИВ-фузията, първият от клас антиретровирусни лекарства, използвани в комбинираната терапия за лечение на HIV-1 инфекция) са неефективни при лечението на HIV-2.

 

На този етап ефикасността на маравирок, който е CCR5 инхибитор (HIV се нуждае от CCR5 рецептора, за да проникне в клетките на имунната система), е несигурна, докато протеазните инхибитори имат различна ефикасност при хора с HIV-2, като лопинавир и дарунавир са най-полезни.

 

Като оставим настрана NNRTI, подходът на лечение от първа линия за HIV-2 е подобен на този на HIV-1 и обикновено се състои от два нуклеозидни инхибитора на обратната транскриптаза (NRTIs) и един инхибитор на трансфера на интегразна верига (INSTIs), като:

  • Биктегравир;
  • Долутегравир;
  • Елвитегравир;
  • Ралтегравир

Вторият вариант е два нуклеозидни инхибитора на обратната транскриптаза плюс усилен протеазен инхибитор (дарунавир или лопинавир).

 

Хората с HIV-2, които приемат антиретровирусна терапия, трябва също да се подлагат на мониторинг на вирусно натоварване редовното (измерване на вирусно натоварване на отделни ХИВ-позитивни хора) като част от личния им план за лечение на инфекцията, за да се прецени реакцията на тялото на пациентите към лечението.

 

Въпреки намалената ефикасност на някои лекарства за ХИВ, смъртността при хората с HIV-2 на антиретровирусна терапия е приблизително наполовина от тази на хората с HIV-1.

 

Референции:
1. World Health Organization. Zoonoses
2. Maldarelli F, Kearney M, Palmer S, et al. HIV populations are large and accumulate high genetic diversity in a nonlinear fashion
3. Centers for Disease Control and Prevention. Trends in HIV-2 diagnoses and use of the HIV-1/HIV-2 differentiation test
4. U.S. Food and Drug Administration. Multispot HIV-1/HIV-2 rapid test
5. National Institutes of Health. Considerations for antiretroviral use in special patient populations: HIV-2 infection