Сред най-често срещаните заболявания на белите дробове и гръдната клетка в хирургичната практика са спонтанният пневмоторакс и гнойният плеврит – емпием на плеврата.

Етиологията на заболяванията не е доказана напълно, но може да бъде обвързана с тютюнопушене, предвид факта, че по-големият брой пациенти с тези диагнози са възрастни пушачи. Факт е, обаче, че процентът на заболели млади хора, които са непушачи, също страдат от заболяванията.

В етиологията на острият гноен плеврит се отбелязват белодробни инфекции, туберкулоза, пневмония и заразяване по метастатичен път на плевралното пространство с болестотворни микроорганизми. Също така класификацията според етиологичното причинява на това заболяване предстои да бъде доразвита в годините.

Спонтанният пневмоторакс е наличие на въздух в плевралната кухина, който се е получил внезапно и се дължи на една основна причина – болестна връзка между белия дроб и плевралната кухина, вследствие на което последната се изпълва с въздух. Това от своя страна води до нарушаване в акта на дишане, тъй като е от особена важност да се поддържа отрицателно налягане в плеврата, която по норма е херметично затворена, за да може да се придърпват белите дробове при издуване на гръдния кош при вдишване.

Причина за развитието на това заболяване може да бъде появата на булозен емфизем, който се развива като усложнение на болест на белите дробове, която протича с прогресивно разширяване на алвеоларните пространства в двата дроба. Постепенно алвеолите се сливат в общи були, които могат да се разкъсат при по-дълбоко вдишване и да предизвикат отделяне на въздух в плевралната кухина.

Спонтанният пневмоторакс може да бъде тотален и частичен. Ако не са налични сраствания между този лист на плеврата, който опира в гръдната стена, и този, който покрива плътно белите дробове, цялата плеврална кухина се изпълва много бързо с въздух, което води до максимално бърз колапс на единия бял дроб. Ако съществуват такива патологични сраствания между двата листа на плеврата, въздухът, който навлиза се ограничава само в отделна зона, поради което този вид пневмоторакс се нарича частичен.

Началото на заболяването е остро, като протича с водещите три симптома – билка, кашлица и тежък задух. Болката е характерна в самото начало, като тя има пронизващ вид и може да пропълзява към шията. Кашлицата от своя страна е суха и много дразнеща, с парене зад гръдната кост. А задухът може да бъде вследствие на частичен или тотален колапс на белия дроб, тъй като нормалният акт за дишане е нарушен.

Диагнозата се поставя възоснова на анамнезата, която предоставя пациента за трите основни симптома, времето на тяхната и поява и силата на техния дебют. При щателно снет общ статус се забелязва тахипнея, тоест ускорено и повърхностно дишане, а при огледа може да се забележи изпъкване на съответната засегната гръдна част. При изслушване с медицинска слушалка – стетоскоп, в засегната зона може да има данни за ограничено или липсващо дишане.

За нейното верифициране се прилагат някои методи за изследване. Това са плевралната пункция и рентгеновото изследване. И двете имат много висока диагностична стойност. При усложнените случаи може да се приложи скенет, скенер с контраст, ядрено-магнитен резонанс и евентуално торакоскопия. Първият посочен начин може да послужи, освен като диагностичен, а и като лечебен метод.

Емпиемът на плеврата е следващото много често заболяване на гръдната клетка, което отбелязват спешните хирурзи. Това е вид гнойно възпаление, което се появява в резултат на попадане на гноеродни бактерии в плевралната кухина. Възможно е директното им попадане при гръдни травми, по метастатичен път или по съседство при белодробни инфекции, като пневмония.

NEWS_MORE_BOX



Най-чест е неспецифичният емпием, който се причинява от стандартните бактерии – стрептококи, пневмококи и стафилококи. Специфичният емпием обикновено се дължи на полиинфекция и особено лош прогностичен белег е, ако той е предизвикан от анаеробни бактерии.
Емпиемите могат да бъдат класифицирани и като първични, и вторични. Първичните форми са в резултат на директно попадане на бактериите в плевралната кухина. Обикновено се развива в резултат на хемо или пневмоторакс Вторичните обикновено са постоперативни или усложнение на белодробно заболяване, предадено по съседство, или далечно заболяване от гноен характер по тялото, предадено по метастатичен път.
 

Какви са най-честите симптоми?


Най-често клиничната картина се обективизира с остър възпалителен процес на белите дробове, което има остро начало и протича с данни за тежка интоксикация на организма. Постепенно се стига до значителна дехидратация. Кашлицата е без тежка експекторация и е суха. Наблюдават се данни за бодежни симптоми и болка в съответната гръдна половина. При ограничените емпиеми картината може да е по-различна и не е особено рядко да се манифестира с по-леко проявени симптоми. Което отново доказва задължителната консултация със специалист по белодробни болести или хирургия при дефицит на дишането или болка в гръдния кош.

Диагнозата се поставя само посредством рентгеноскопия и рентгенография на бял дроб. При по-усложнените форми, когато не може да се разграничи ясно наличието на емпием или пък е крайно малко количеството, за да бъде видяно на рентгеновата плака, може да се приложи ядрено-магнитен резонанс, който има висока диагностична стойност при белодробните заболявания.

Лечението, което се прилага в съвременната практика е евакуиране на гнойта от плевралната кухина и разгъване на белите дробове. В острия стадий започва и антибиотично лечение с широко-спектърни препарати по спешност, което в последствие се коригира спрямо резултатите от антибиограмата на секрета от плеврите.