Какво представлява пневмонитът?

Пневмонитът, както и пневмонията е термини, който се използва за описание на възпалително състояние в белите дробове. Пневмонията представлява инфекция, която е причинена от бактерии или други микроби. Пневмонитът е вид алергична реакция, която се случва, когато вещество като плесен или бактерии дразнят малките мехурчета (алвеоли) в белите дробове. Хората, които са особено чувствителни към тези вещества получават реакция.


Пневмонитът е лечимо състояние, обаче може да причини трайни белези и увреждане на белите дробове, ако не се открие достатъчно рано.



Какви са симптомите на пневмонита?

Първите симптоми обикновено се появяват в рамките от четири до шест часа след вдишването на дразнещо вещество. Това състояние се обозначава като остър пневмонит и може да предизвика грипоподобни симптоми или симптоми на друго респираторно заболяване. Симптомите може да включват:

  • Треска;
  • Отпадналост;
  • Мускулни или ставни болки;
  • Главоболие

Ако пациентът не се изложи повторно на веществото, симптомите трябва да отшумят след няколко дни. Ако има продължително излагане, можете да се развие хроничен пневмонит. Симптомите на хроничен пневмонит включват:

  • Суха кашлица;
  • Стягане в гърдите;
  • Умора;
  • Загуба на апетит;
  • Отслабване

Кои са причините за пневмонит?

Пневмонит може да се развие, когато вдишани вещества раздразнят малките въздушни мехурчета в белите дробове, наречени алвеоли. Когато човек е изложен на такива вещества, имунната система реагира, предизвиквайки възпаление. Алвеолите се изпълват с бели кръвни клетки и понякога с течност. Възпалението затруднява преминаването на кислорода през алвеолите в кръвта. Причинителите, които могат да предизвикат пневмонит, включват:

  • Мухъл;
  • Бактерии;
  • Гъбички;
  • Химикали

Тези причинители може да се открият в:

  • Животинска козина;
  • Птичи пера;
  • Замърсени храни;
  • Дървесен прах;
  • Бани;
  • Овлажнители

Други причини на пневмонит включват:

  • Някои лекарства, включително някои антибиотици, лекарства за химиотерапия и лекарства за сърце;
  • Лъчетерапия на гръдния кош

Какви са рисковите фактори за пневмонит?

По-висок риск от пневмонит имат хората, които работят в индустрия, където има експозиция на прах, който съдържа дразнещи вещества. Например, селскостопанските работници често са изложени на зърно, слама и сено, които съдържат мухъл. Друг риск е излагането на мухъл, който може да се развие в бани, овлажнители, климатици и отоплителни системи. Хората от следните професии също са изложени на риск от пневмонит:

  • Ветеринарни работници;
  • Животновъди;
  • Преработватели на зърно и брашно;
  • Дърводелци;
  • Винопроизводители;
  • Производители на пластмаси;
  • Производители на електроника;

Дори и хората, които не работят в някоя от тези индустрии, може да бъдат изложени на мухъл и други въздействащи вещества в домашна среда. Излагането на вещество от такъв вид не означава, че непременно ще се развие пневмонит. Повечето хора, които са изложени на такива фактори, никога не развиват това състояние.

 

Гените играят важна роля за реакцията на организма. Хората с фамилна анамнеза (история в семейството) за пневмонит са по-склонни да развият състоянието.

 

Пневмонит може да се развие при всяка възраст, включително и в детска възраст. Най-често обаче се диагностицира при хора към 55-годишна възраст.


Лечението на рак също може да увеличи шанса за получаване на пневмонит. Хората, които приемат определени лекарства за химиотерапия или са на лечение с лъчетерапия на гръдния кош са изложени на по-голям риск от възникване на пневмонит.


Как се диагностицира пневмонитът?

За диагностицирането на пневмонит е нужно посещение при пулмолог (специалист по белодробни заболявания). Диагнозата се поставя на базата на снета анамнеза, физикален преглед и изследвания.


По време на прегледа лекарят преслушва белите дробове на пациента със стетоскоп, така може да чуе необичайни звуци в белите дробове. Може да се направят някои от следните изследвания при съмнение за пневмонит:

  • Оксиметрията използва устройство, поставено на пръста за определяне на нивото на кислорода (кислородна сатурация) в артериалната кръв;
  • Кръвните тестове могат да идентифицират антитела в кръвта и могат също да покажат дали има и реакция на имунната система;
  • Рентгенография на гръдния кош - създава снимки на белите дробове, за търсенето на белези и увреждания;
  • Компютърна томография на белите дробове от различни ъгли може да покаже увреждане на белите дробове по-подробно от рентген.
  • Спирометрията измерва силата на въздушния поток при вдишване и издишване.
  • Бронхоскопията се извършва чрез тънка, гъвкава тръба с камера (бронхоскоп), с която се визуализира трахеобронхиалното дърво. Може да се направи бронхоалвеоларен лаваж (промивка).
  • Биопсията на белите дробове е процедура, при която се вземат клетки или тъкан от белия дроб и се изследват под микроскоп за диагностични цели.

Какви са усложненията от пневмонит?

Постоянното възпаление може да доведе до образуване на белези и разрастване на съединителната тъкан в алвеолите на белия дроб. Това състояние се нарича белодробна фиброза.


След време белезите може трайно да увредят белите дробове. Белодробната фиброза също може да доведе до сърдечна недостатъчност и дихателна недостатъчност, което може да бъде животозастрашаващо.


Какво е лечението при пневмонит?


Най-добрият начин за облекчаване на симптомите е да се избягва веществото, което ги е задействало. Може да се наложи смяна на работата или носене на маска.


Следните лечения могат да облекчат симптомите на пневмонит, но те няма да излекуват болестта изцяло:

  • Кортикостероиди. Нежеланите реакции може да включват увеличаване на теглото и повишен риск от инфекции, катаракта и остеопороза;
  • Кислородна терапия - лечение чрез обогатен въздух с кислород с помощта на специални приспособления;
  • Бронходилататори – лекарства, които отпускат дихателните пътища, за да помогнат за по-лесното дишане.
  • Ако белият дроб е толкова силно увреден, че не може да изпълнява своята функция, може да се наложи белодробна трансплантация.


Библиография:
National Heart, Lung, and Blood Institute (NHLBI)