Плеврата е двуслойна мембрана, покриваща двата лоба на белия дроб и вътрешната повърхност на гръдния кош. Двата листа на плеврата поддържат влажна среда в пространството между гръдната клетка и белите дробове, поради което се благоприятстват процесите на дишане и ефектът на триене между дробовете и гръдната кост се неутрализира.


Плевритът е възпаление на двуслойната мембрана. Състоянието причинява трудно и болезнено дишане. Често настъпват усложнения, ако не се предприеме лечение – образува се плеврален излив, при който пространството между двата листа на белодробната обвивка се изпълва с течност, което нарушава акта на дишане.


Какви са причините за заболяването?


Плевритът и плевралният излив са по-скоро усложнения от друга белодробна инфекциозна патология. Най-често се развива при пациенти с лобарна пневмония, залежали болни, болни поставени на изкуствена белодробна вентилация (ИБВ апарати), при туберкулоза, системен лупус-еритематозус, хипопротеинемия и анемия.


По индиректен път, пациенти със застойна сърдечна недостатъчност могат да развият плеврит. Ревматоидният артрит и белодробният карцином са в състояние да подпомогнат развитието на плеврит.


Колко вида плеврит има?

Диагнозата се поставя спрямо клиничната картина, която е различна при видовете плеврит. Науката е описала два вида инфекциозни възпаления на двуслойната мембрана – сух плеврит и воден плеврит. Комплексът от симптоми при двете диагнози е различен.


Сухият плеврит протича със силна, спонтанна пробождаща болка в гърдите, която се засилва още повече при дълбок инспириум (вдишване) или при кашлица и кихане.


Водният плеврит се съпровожда със силна, но постоянна болка, която се съпровожда със симптоми на задух и суха кашлица, поради дразненето на окончанията на n. vagus, които достигат до плевралните листове.


Често усложнение на водния плеврит е състояние наречено емпием – течността в плеврата се възпалява и предизвиква гнойна ексудация. Описаното състояние се подпомага при наличие на друга белодробна патология – пневмония, трахеит, бронхит, бронхиолит и други бактериални инфекции.


Как протича диагностиката на заболяването?

Най-важният инструмент за всеки лекар е уред, наречен стетоскоп. Благодарение на този вид „слушалка”, лекарят извършва основите на диагностицирането – аускултация. Диагнозата плеврит се поставя още в първи секунди на преслушване. Шумът, който се долавя, е характерен триещ звук от плевралната динамика в гръдната клетка.


Чрез втория пропедевтичен метод за диагностика – перкусия, лекарят установява при директно почукване с пръст в междуребрените пространства наличие на леки вибрации в гръдната клетка, които също са характерни за диагнозата плеврит.

NEWS_MORE_BOX

 


Неинвазивните образни изследвания също имат своето място тук и са част от критериите за доказване на  диагнозата. Рентгеновата диагностика потвърждава аускултаторната и перкусионна находка.


При наличие на плеврална течност (плеврален излив), съвременните протоколи изискват и прилагане на друг диагностичен метод – плеврална пункция. Процесът се извършва под локална анестезия с 1% разтвор на лидокаин. Използва се дълга пункционна игла и спринцовка, с която се изтегля част от плевралната течност и се подлага на биохимичен и микробиологичен анализ. Това е важно за диагностиката, с цел установяване наличие на болестотворни микроорганизми (последствия от белодробна инфекция) и доказване на първопричината за образуване на плеврит или плеврален излив. При болни с хипопротеинемия (ниско количество на белтъци в плазмата) настъпва отделяне на плазмена течност в плевралното пространство,  по крайниците, а понякога и в корема (коремна водянка, асцит). Причината е в съдовия пермеабилитет, който се нарушава силно и позволява на плазмена течност да проникне през съдовете в перивазалното пространство.


Каква терапия се назначава?

Лечението винаги се ръководи спрямо първопричината. При наличие на голямо количество плеврална течност, се извършва диагностична и лечебна пункция, с цел намаляване на създалото се налягане в плевралната цепка, което обременява процесите на дишане и газова обмяна.


Традиционната медицина представя група от медикаменти, която цели намаляване количеството на насъбралата се течност и овладяване на тежкото възпалително огнище при състоянието на плеврит. В ерата на антибиотичната терапия, тези медикаменти позволяват на пациентите много бърз, благоприятен и сигурен изход от заболяването.  


Към терапията с антибиотици се прилагат противовъзпалителни средства и аналгетици. Те имат за цел да подпомогнат намаляване на възпалителния вал и овладяване на тежката симптоматика. Аналгетиците се прилагат при силен болков синдром, който причинява изразена психомоторна възбуда и страх у пациента.


При доказан плеврален излив чрез рентгенова и пункционна диагностика, към терапията се препоръчва и добавяне на диуретик. Най-често се предлага бримков диуретик фуроземид, който действа директно върху бримката на Хенле (компонент от бъбречния нефрон) и предизвиква незабавно отделяне на течности от тялото. Според преценка на лекарите, фуроземид може да се замени с калий-съхраняващ диуретик – спиронолактон, който да предпази пациента от страничните ефекти на бримковия диуретик. Понякога се предлагат и други отводняващи средства – например дехидратин.
 

Алтернативната медицина предоставя богат набор от билки, които се борят успешно със състоянието на възпалена плевра. Например китайската билка ефедра, имаща силен инотропен ефект, наподобяващ този на венозно поставен адреналин. Препоръчва се прием на билката под лекарски контрол. Противопоказна е при пациенти с хипертония, тахикардия или доказано предсърдно мъждене.