Пиротехниката съпътства празниците ни от много години. Смята се, че първи в сферата са се изявили китайците, които още през 12 век са палели пълни с барут бамбукови пръчки. Днес към фойерверките, ракетите, пиратките посягаме по ред поводи. Особено широко използвани обаче, включително и нелегално, са те през новогодишните празници. Достъпът до тях е сравнително неограничен и това дава възможност, не само на възрастни, но и на деца да разнообразят почивните дни и да подсилят празничното настроение.
Не минава и година обаче без инциденти, свързани с неправилната употреба на пиротехническите устройства. Понякога нанесените щети са минимални и възвратими. Не рядко обаче, пострадалите хора остават със сериозни травми, включително инвалидизация. Най-често засяганите части от тялото са ръцете (предимно тази, която държи устройството, а не ръката, в която е клечката или запалката), също лицето и очите.
В какво се изразяват щетите?
Най-често травмата при неправилно боравене с пиротехнически устройства се изразява в изгаряния. Възможно е те да са сравнително леки, изразяващи се само в леко зачервена оточна и избледняваща при натиск кожа, силно болезена. При по-тежко изгаряне епидермисът се отслоява от подлежащата дерма и се образуват мехури, изпълнени с бистро течно съдържимо. По-сериозно въздействие може да доведе и до кръвоизливи по дермата, понякога и некроза на тъканта („мъртва тъкан”). При тези изгаряния не се засягат космените фоликули, потните и мастните жлези на кожата.
Най-сериозна е травмата, когато освен кожата се засегнат и подлежащите тъкани – подкожието, фасциите, мускулите, сухожилията, дори костите. Засегнатата област е ‘овъглена’, с кръвоизливи и тромбозирали (запушени от съсирена кръв) кръвоносни съдове, появяват се некрози. Такава рана е особено благоприятна за развитие на вторична бактериална инфекция. Този тип изгаряне налага хирургична намеса и е свързано с тежки белези (цикатрикси). При някои лица могат да се образуват и келоиди – прекомерно разрастване на съединителната тъкан. Цикатризирането на тъканите нерядко води до контрактури и ограничаване на двигателния капациете в ставите (в случая предимно в областта на ръката).
Разкъсванията и контузиите, най-често в областта на ръцете, но и не само, са друг вид последствие от непредпазливостта. Тук травмиращият агент предава високата си кинетична енергия на тъканите. В зависимост от нея разкъсването може да е на ниво кожа- подкожие, но може и да е много по-дълбоко и да обхване муксули и сухожилия. Тези видове наранявания освен нарушената цялост на тъканите, води след себе си и загуба на тяхната жизненост, а също притежават и благоприятни условия за развитие на вторични инфекции. Кръвозагубата при тях зависи от тежестта на травмата, но обикновено тромбозите в съдовете и тяхното рефлекторно свиване (спазъм) ограничава потока на кръвта към раната.
Най-тежката травма е ампутирането на пръстите или ръката – пълно или частично. В зависимост от нивото на ампутацията може да има по-силно или по-слабо кървене, болката винаги е силна, а е възможно при по-голяма травма да се стигне и до шок. Опасността от инфекция тук също е налице.
Както казахме, често при боравене с пиротехнически устройства е засягането на лицето. Тук също могат да се наблюдават изгаряния и разкъсно контузни рани. По-особено стои въпросът със засягането на очите и прогнозата за зрението след това. Поражението от изгарянето може да се изразява в оточност и зачервяване на конюнктивите, с помътняване на роговицата. По-тежките случаи включват появата и на белезникави налепи и дискретни нарушения в целостта на тъканите със загуба на сетивността. Още по-сериозни са пораженията, водещи до засягане жизнеспособността на тъканите – появяват се мръсно бели некрози и дълбоки язви. При силен травмиращ агент може да се засегне и целостта на цялата очна ябълка. Много често от взрива в окото попадат чужди тела. Те не само нарушават целостта на органа, но и са източник на инфекция и вторични усложнения.
Последиците от пораженията на зрителният орган варират от дискретни до инвалидизиращи. Белезите могат да се едва забележими, но при по-сериозно нараняване са възможни промяна във формата на клепачите, неспособност за затварянето им, или обръщане на ръбовтете им навън (ектропиум) или навътре (ентропиум), сраствания между конюнктивата им и тази на очната ябълка. Обръщането на мигления ръб навътре предизвиква дразнене на конюнктивата и роговицата от миглите, водейки до кератоконюнктивити. Некрозите и възпаленията на роговицата нарушават завинаги нейната прозрачност, а това на практика означава слепота. Роговицата остава белезникава, месеста и силно васкулализирана.
Травмата, получена при използване на пиротехника изисква спешна медицинска помощ. Лечението включва своевременно почистване на раните от чужди тела и замърсяване, обработка с цел намаляване на евентуалната инфекция в областта, антибиотично лечение, адекватно обезболяване, при кръвотечение – мерки за спирането му, превръзка. В борбата с инфекциите се включва и поставянето на противотетаничен токсин. При нужда може да се наложи намесата на хирург за отстраняване на „мъртва тъкан”, последвана от налагане на стерилна превръзка и по преценка налагане на шевове. Възможностите на съвременната хирургия и физиотерапия предлагат все по-оптимистична прогноза за рехабилитирането на ампутиран крайник.
До всички тези злополуки може и да не се стига. Всичко необходимо е стриктен надзор над пиротехниката и ограничаване достъпа до нея на малки деца. Използването и при осигурени мерки за безопасност и според указанията на фирмите-производители може да спести много неприятности.