Крушовидният мускул или мускул пириформис е важен стабилизатор в областта на тазобедрената става и таза. Участва и в осигуряването на т.нар. централна стабилност на тялото. Участва в отвеждането на крака в страни – абдукция, позволява преместване на крака при излизане от колата или при преместване от един стол на друг (без изправяне).
При около 10-15% от хората, седалищният нерв (целият или част от него) преминава през крушовидния мускул, преди да се спусне надолу по крака. При възникване на притискане се води до т. нар. пириформис синдром.
Промяната в тонуса на мускула (хипертонус) намалява проводимостта на нерва, поради притискането му между мускулните влакна. Най-честите прояви са мравучкане, парене и изтръпване в областта на седалището, а с прогресиране на състоянието се появява болка, разпространяваща се по хода на нерва. Болката проминира както надолу по крака, така и нагоре към кръста. Често се съпровожда и с намален обем на движение в тазобедрените стави. Обикновено оплакванията отшумяват напълно или частично след лягане по гръб.
Насочващи симптоми са затруднена походка, увеличаване на болката при изправяне от клекнало положение, болезненост при палпация в областта на мускула.
Характерно за болката в мускула при спазъм е, че тя е точковидна – в самия мускул, който е с малки размери. Пириформис синдром е състояние, при което настъпва спазъм на пириформения мускул, локализиран в средната линия на седалището.
Жените, според различни проучвания, са до 6 пъти по-предразположени от мъжете, поради по-широката тазова кост.
Освен пола, други фактори са продължителното седене или стоене, което води до повишен тонус на мускула и риск от спазъм. Освен това повтарящо се усукване или въртене на бедрата (например при голф или тенис). Значение има повдигането или носенето на тежки предмети или наличие на травми в областта на седалището или сакроилиачната става.
Но най-важно значение има анатомичното разположение на седалищния нерв спрямо пириформис мускула. Възможно е преди да премине под мускула да се раздели на своите два основни клона; да премине над него или през мускулните влакна разделен.
На много места седалищният нерв може да бъде притиснат в областта на малкия таз, както и след като излезе от него, поради дължината му. Но най-често това става под пириформения мускул.
В диференциалната диагноза влизат дегенеративна дискова болест, спинална стеноза, спондилолистеза, наличие на миофасциална болка, трохантерен бурсит, като не на последно място трябва да се мисли и за възможността от тумор в малкия таз или ендометриоза.
Изследванията показват, че около 85% от хората се възстановяват от болка при пириформис синдром с нехирургично лечение.
Леката болка при синдрома може да отзвучи след почивка в рамките на 1 до 2 дни, но ако е налично остро възпаление с изразен оток и болка, симптомите е възможно да продължат до няколко дни или седмици. Освен това се изисква и целенасочено лечение, за да се предотврати хронифициране на състоянието.
Голяма част от пациентите получават пълно отзвучаване на симптомите в рамките на 1-3 седмици при целенасочена физикална програма.
Ако чрез методите на физиотерапия не се постига задоволителен ефект, подходящо е и прилагането на интрамускулни апликации с анестетици (1% лидокаин) и кортикостероиди (80 мг метилпреднизолон). Но е важно да се отбележи, че са необходими поне 3 опита за апликация, преди да се отхвърли тяхното терапевтично приложение.
Значение имат и мануални методи като боуен терапия и остеопатия, които водят до отпускане на фасцията, мускулите и пренапрегнатите връзки. По този начин се подобрява и кръвоснабдяването, както и инервацията на областта.
При липса на успех от консервативната терапия – е възможно да се наложи и хирургична интервенция за премахване причините на притискане.
Референции:
1. Piriformis Syndrome – Physiopedia;
2. What Is Piriformis Syndrome?, Spinehealth;
3. Brandon L. et al., Piriformis Syndrome, National Library of Medicine.
