Пилонидалната болест е заболяване, което се характеризира с висока рецидивимост. Етиологичният фактор е важен за развитие на заболяването и съответно – за неговите усложнения и рецидивимост. По самото си значение за названието пилонидална болест може да се поставят синоними за болест на пилонидалните кисти и фистули. Среща се като дебют при 5-10% от здравите хора. По-предразположени към развитие са мъжете и те боледуват средно между три и пет пъти повече.
Най-често болестта се развива след травми, измръзвания и други увреждания, при които метаболитни продукти от кожата се задържат в дермалния слой и причиняват образуване на кисти, които в последствие фистуализират и предизвикват отделяне на секрет, както и предоставят предпоставка за контаминиране с бактерии на аналната и аноректалната област.
Важно значение за развитие на болестта има хроничното дразнене в опашната област с последващо нагнояване на епителните ходове на космените фоликули. Навремето това заболяване се е наричало джипова болест, което е налагало войниците в армията да бъдат бръснати в перианалната и опашната област, поради риск от развитие на пилонидални кисти и фистули след травматично увреждане на зоната след продължителен престой във военните джипове.
1. Клиничната картина на заболяването е специфична
Тя протича в две форми. Първата форма е неусложнената. Тя се определя в образуването на епителиални и опашни ходове от фистули вследствие на развита пилонидална киста, която се възпалява и започва да гнои.
Втората форма е усложнената. Тя протича с образуване и абсцедиране на кистозните формации, както и образуване на флегмони в аноректалната област. На практика вторият етап от клиничната картина на болестта може да се раздели в три стадия. Първият стадий е безсимптомният период, при който започва да се образува кистата. Впоследствие тя нагноява.
Пациентите имат ясно разграничими абсцеси. Този период на оформление на абсцесни кухини с кистозна етиология се нарича стадий на клинично манифестиране. В острия стадий на този период има изразени фази на възпаление и образуване на абсцесни кухини. Те бързо преминават във втория стадий на този период, който спокойно може да се определи като хроничен стадий, поради бързото фистуализиране на кистите.
След изтичане на гноеродната материя и доброто дрениране на кухината, макар и без медицинска намеса, а на чисто организмово ниво, заболяването преминава в третия си стадий. Това е стадият на ремисия и одравителен период. През този етап от развитието се забелязват съвсем леки остатъчни прояви на болестта или няма абсолютно никакви данни за остатъчност на кистата и фистулните ходове. Липсва гноеродна секреция.
Характерното тук е, че след спонтанното отваряне на абсцесната кухина, настъпва облекчение в пациентите и възпалителните прояви отшумяват. В този симптоматичен комплекс се включват пет много важни единици – болка, оток, зачервяване, затопляне и ограничаване на движенията, поради което болните често са в наведено състояние.
След спонтанния пробив на абсцеса тези явления отшумяват, болните възвръщат нормалната си температура и болката изчезва. Много често това е предпоставката, която принуждава болните да не потърсят лекарска помощ, защото разчитат на самоизлекувания стадий. Характерното за тази болест е голямата рецидивимост. Повторното абсцедиране може да настъпи, както много скоро, така и след години.
Състоянието се лекува само оперативно. То е строго препоръчително да се извърши в период на ремисия, за да няма възпалителни промени по околните тъкани. Към терапията се включват широкоспектърни антибиотици, които предпазват от метастазиране на инфекцията в околните тъкани, органи и структури.
Радикалната оперативна техника се състои в изсичане и премахване на епителиалните фистулни ходове до здрава тъкан. Възможно най-доброто оперативно лечение е тоталното екстирпиране на фистулата и кистата до здраво и налагането на първичен шев. Изсичането и премахването на фистулата задължително трябва да обхване тъканите до надкостницата на сакралната кост, тъй като особено често фистулните ходове са локализирани именно в тази зона.
Задължително е поставянето на гумен тръбен дрен или марлен тампон за дренаж на раневата повърхност, което помага за ежедневни промивки с локални антисептици - йодни препарати и кислородна вода. Към антибиотичната терапия често се включва и метронидазол.
Медикаментозната терапия в началото се прилага венозно, а в следоперативния период може да премине и на таблетна форма за прием през устата. Тя се прилага до настъпване на пълен оздравителен процес.
