Възпалението на бъбреците от инфекциозен причинител води до състояние, наречено пиелонефрит. Той може да е остър или хроничен, да обхваща целия орган или само отделна негова зона, да протече бързо и леко или да доведе до мощна инфекция и дори сепсис. Възпалението може да достигне бъбречната тъкан по кръвен път, но по-често това става възходящо от друга уроинфекция. А такава може да бъде всеки банален цистит.

 

Какво може да благоприятства усложняването на цистита в пиелонефрит?


Циститът е типична „долноетажна“ инфекция, което означава, че засяга по-нискоразположените части на отделителната система. При наличие на бактерии в пикочния мехур не е типично преминаването им свободно нагоре към бъбреците. Редица състояния обаче нарушават този баланс и благоприятстват изкачването на инфекцията в по-горните отдели. Това, разбира се, прави състоянието по-сериозно, а лечението по-сложно и тежко.

 

Рисковете се увеличават например при смущение в оттичането на урината по някаква причина. Това може да се наблюдава при наличие на камък в пикочния мехур, уретера или самия бъбрек. Мъжете с простатна хипертрофия също са рискови за задържане на остатъчна урина. При стеснение на уретер или притискането му от външна страна може да се забави или спре оттичането на урината. Честите уроинфекции предразполагат към колонизиране на епитела с упорити, резистентни бактерии, които са по-агресивни и труднолечими.

 

Общото състояние на организма е с не по-малко значение за възникването и поддържането на инфекция. При нисък общ или локален имунитет това става много по-лесно. Важно е да се знае, че хора с остри или хронични чревни или гинекологични инфекции или анатомични особености също са със завишен риск. Това е така и при бременните, които особено в трети триместър често задържат урина и развиват уроинфекции, благоприятствано от по-ниския имунитет поради бременността.

 

Защо лятото е сезонът с по-чести цистити, съответно пиелонефрити?

Топлите месеци на годината се открояват с няколко особености, които благоприятстват уроинфекциите. По-високите температури водят до често изпотяване и дехидратиране на организма. Урината намалява като количесто и се концентрира. Така се разножават бактериите и по-лесно закрепят върху уроепитела. Добре известно е, че приемът на повече течности е полезно за бъбреците, защото водата буквално „облива и измива“ каналчетата, през които преминава и не позволява на бактериите да се задържат.

 

Летният сезон е свързан с по-лесно изпотяване, но и по-леко облекло. Същевременно сутрешните и вечерните часове, сенчестите и прохладни места, които всеки предпочита, създават риск от простиване на кръста. Това е зоната, където се намират и самите бъбреци, което създава риск от тяхното засягане. Сходна е ситуацията, която възниква при посещение на басейн или море през лятото, където обща практика е оставането с мокър бански върху тялото, където той докато изсъхне изстудява в дълбочина тялото.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При жените лятото създава още ситуации, зачестяващи инфекциите. Дехидратацията увеличава риска от констипация, която така или иначе е честа при тях. Запекът, от своя страна, предразполага към уроинфекции. Честите сексуални контакти при младите жени увеличават риска от травмиране на долните етажи на отделителната система и възникване на цистити.

 

Правилно поведение при съмнение за цистит или пиелонефрит

Честа е практиката при съмнение за цистит да се провежда самолечение, да се изкарва непълен курс с билкови или антибиотични средства. Това в много случаи е достатъчно и води до отминаване на инфекцията. Често обаче именно това самолечение благоприятства непълното излекуване на инфекцията, развитието на резистентни бактерии и изкачване на инфекцията в посока на бъбреците.

 

Ясното разграничаване дали настъпилата инфекция е долноетажна или е усложнена със засягане на бъбреците е трудно да бъде направено от самия болен. Един пиелонефрит може да се прояви с общо неразположение, много висока температура, гадене, повръщане, нетърпима болка при почукване в областта на бъбреците и т.н.

 

Във всички случаи правилното поведение е да се потърси мнение на лекар. Изследването на стерилна и обикновена урина, кръвна картина, ехография на пикочен мехур и бъбреци са едни от първите стъпки, които ще насочат към отговора на въпроса докъде е достигнала и колко тежка е уроинфекцията.