Болестта Yaws е заразно заболяване, причинявано от бледа спирохета Treponema pallidum в подвид pertenue. Именно заради това в много медицински учебници заболяването се нарича пертеню. Среща се все още с името тимоза, тропическа фрамбезия, множествена тропическа папилома, паранги, буба и фрамбозия.

Опасната бактерия е била пренесена от Африка. Известна е още с това, че причинява сифилис при хората в първичната си форма Treponema pallidum.

Инфекцията засяга кожата, костите и ставите при хората и животните. Започва своята клинична манифестация с кръгло образувание по кожата, което претърпява тъканен разпад. В някои случаи може да се развие язва в сърцевината на раневата повърхност, което е предпоставка за проникване на множество други бактерии в системното кръвообращение и съответно появата на множество други инфекциозни заболявания, включително спонтанно развитие на сепсис.

Размерът на раната обикновено е между 2 и 5 сантиметра в диаметър. Тази специфична кожна инфекция обикновено се лекува в период между три и шест месеца. След години обаче заболяването е възможно да рецидивира. Тогава обикновено вече са засегнати костите и ставите в тялото, които стават лесно чупливи, а ставите халтави. Възможен е и рецидив на кожните рани. Кожата по дланите на ръцете и стъпалата може да загрубее и внезапно да започне да се напуква, образувайки големи и кървящи кожни язви.

Заболянето се разпространява най-често при директен контакт на раневата повърхност с кожата на здрав човек. Сексуалната трансмисивност за това конкретно заболяване е възможна, но по-рядко диагностицирана при хората. Най-често заболяването засяга деца, които го разпространяват много лесно помежду си при взаимна игра или при продължителен престой в затворено пространство - детска ясла, градина, училище и други.
 

Какви са клиничните стадии на заболяването? В продължение на 90 дни, но в по-честите случаи е за по-малко от месец, от активността на инфекцията, се появява патологично папулозно израстване по повърхността на кожата, което се характеризира с това, че е безболезнено. Постепенно се уголемява и започва да придава някои специфични симптоми - като дразнене, сърбеж или просто "усещане" за нещо чуждо. Това обикновено е първият стадий на заболяването, който продължава в продължение на шест месеца.

NEWS_MORE_BOX


 
Вторият стадий на болестта се регистрира след няколко месеца или години по-късно, като клиничната картина е особено характерна. Започва масово отлагане и израстване на такива кожни рани, които се разпространяват из цялото тяло. Образуват се обширни лезии в областта на дланите и ходилата с десквамация. Лезиите през вторичния стадий имат много висок коефициент на разранимост, което ги прави още по-опасни от сериозно инфектиране на целия организъм с чуждородни микроорганизми. Обикновено заздравяват от самосебе си в рамките на шест месеца.

През третия стадий на заболяването едва 10% от хората са успели да се спасят без прием на лекарствени средства. Обикновено в този стадий пациентите развиват масивни кожни, мекотъканни, костни и ставни деструктивни изменения, които нарушават цялостната им структура и ги инвалидизират. Най-често се засягат костите на носа и често това води до развитието на мутилантен ринофарингит или заболяването гангоза.

В диагностичния план се разглеждат основните лабораторни методи. Характерното тук, обаче, е, че при стандартното изследване за антитела в периферна проба кръв изследването няма меродавна стойност, защото антитела циркулират при вече лекувани и овладяни пациенти, и при такива с активност на инфекцията в момента на изследването. За момента се смята, че най-сигурен резултат при моментна активност на инфекцията дава PCR - полимеразно верижна реакция и TPHA.

Според специалистите по инфекциозни болести, златен стандарт в лечението на този тип инфекция и до ден днешен остават вътремускулното апликиране на пеницилинов антибиотик. Също така с добър резултат се славят еритромицин и тетрациклин приети под формата на таблетки. Проучване на английски специалисти установява, че с най-висок има приложението на азитромицин. Според проучването само 0,8% от всички тествани пациенти не са постигнали радикален успех при лечението си.