Етиологията на митралната стеноза е предимно ревматична или дегенеративна. Дегенеративната стеноза е предимно под формата на МАК- митрална ануларна калцификация и се наблюдава при възрастни пациенти, често в съчетание с аортна стеноза.
Разпространението на ревматичната митрална стеноза е намаляло значително в индустриализираните страни, но остава значителен проблем на здравеопазването в развиващите се страни, където засяга предимно млади пациенти.
В редки случаи митралната стеноза може да се свърже с облъчване на гръдния кош, карциноидна сърдечна болест или наследствени метаболитни заболявания. Митралната стеноза представлява механична обструкция на кръвотока от лявото предсърдие към лявата камера.
Ехокардиографски оценените параметри, които подсказват за високостепенна митрална стеноза са:клапна площ под 1,0 см2, среден градиент през клапата > 10 mmHg и налягане в белодробната артерия >50 mmHg. Лечението на клапния порок може да бъде оперативно-посредством подмяна на клапата или интервенционално-перкутанна балонна валвулопластика.
Подбора на подходящите пациенти за перкутанна балонна валвулопластика се основава на морфологичната оценка на клапата от ехокардиографските находки систематизирани в Wilkins score. Точковата система оценява удебеляването на платната, подвижността, калцификацията и подклапното засягане по скала от 0-4 точки.
Морфологията на митралната клапа се счита за благоприятна за извършване на интервенция, ако митралната ехо оценка и стойността на скора е </= 8. По-високият събран скор показва незадоволителни резултати от процедурата и възможни усложнения. Въпреки това, добри резултати могат да бъдат получени и в случаи с относително висок ехо резултат.
Митралната балонна валвулопластика е въведена през 1984 г. от японския хирург Inoue, който разработва процедурата като логично продължение на хирургичната затворена комисуротомия. Оттогава балонната валвулопластика се очертава като лечение на избор при тежка ревматична митрална стеноза. Механизмът, чрез който с процедурата се намалява стенозата е механична дилатация на слетите комисури.
Няколко рандомизирани проучвания съобщават за сравними по ефект хемодинамични резултати с балонна валвулопластика и с хирургична комисуротомия. Въпреки това, перипроцедурните усложнения при хирургични пациенти са малко по-високи.
Най-честата използвана техника при балонната валвулопластика е транссепталната техника. Тя се състои в прокарване на катетър през водач през междупредсърдната преграда, след като е извършена транссептална пункция. Посредством този достъп се достига до митралната клапа. Отворът ѝ се дилатира (разширява) посредством голям балон (балон на Inoue) или два по-малки балона (техника с двоен балон).
Като цяло митралната балонна валвулопластика е безопасна процедура с висок процент на успеваемост, особено ако избраните пациенти имат оптимална морфология на клапата, определена от ехо резултата с Wilkins score.
Усложненията, които могат да настъпят са: смърт - в 0-0,5%, мозъчно-съдов инцидент, сърдечна тампонада, митрална регургитация, изискваща операция, митрална регургитация с по-ниска степен и дефект на предсърдната преграда, открит с цветен доплер, който обаче се затваря или намалява по размер при повечето пациенти при проследяване.
Противопоказания за извършване на митрална балонна валувопластика са: площ на митралния клапен отвор >1,5см2, тромб в ляво предсърдие, над умерена митрална регургитация, тежка или двукомисурна калциноза, липса на комисурно сливане, тежко съпътстващо заболяване на аортната клапа или тежка комбинирана трикуспидална стеноза и регургитация, изискваща операция.
Степента на рестеноза след митрална балонна валвулопластика е докладвана при 39% от пациентите при проследяване в продължение на 7 години. Когато се появи симптоматична рестеноза след хирургична комисуротомия или перкутанна валвулопластика, повторната интервенция в повечето случаи изисква подмяна на клапата. Въпреки това перкутанна митрална валвулопластика може да бъде възможна алтернатива при избрани пациенти с благоприятни характеристики, ако преобладаващият механизъм на рестенозата е повторно сливане на комисурите.
Белодробната хипертония е тежко усложнение, което съпътства митралната стеноза, особено високостепенната такава. След валвулопластика белодробната хипертония намалява и се нормализира за 6-12 месеца при пациенти с успешна митрална балонна валвулопластика и последваща площ на митралната клапа >/= 2,0 см2.
Референции:
Препоръки на ESC/EACTS 2021 за лечение на клапни сърдечни заболявания
National library of medicine- Mitral balloon valvuloplasty
