Как се класифицира перитонитът в зависимост от поражението на други органи?


В зависимост от поражението на други органи (бъбрек, бял дроб и черен дроб), има три степени на перитонит:

 


  • I Степен (средно тежък перитонит) - перитонит без поражения на органите извън корема
  • II Степен (тежък перитонит)- перитонит с поражение на един от следните органи (бял дроб, бъбрек, черен дроб)
  • III Степен (крайно тежък перитонит) - перитонит с поражение на два или три органа (бял дроб, бъбрек и черен дроб)


Изходът от лечението зависи и от тежестта на протичане на перитонита. При перитонит 3-та степен, по правило се развива хепаторенална недостатъчност, често съчетана с дихателна недостатъчност и септичен шок (когато кръвното налягане спадне до опасно ниски стойности след инфекция).


Какви са причините за възникването на перитонита?


Площта на перитонеума при човека средно е равна на или превишава площта на кожата му. Източник на инфекцията при перитонита са микроорганизми от гастроинтестиналния тракт и микроорганизми нямащи отношение към него - предизвикващи първичен перитонит.


За вторичния перитонит изцяло има значение микрофлората (съвкупността от всички микроорганизми) на червата. Числото на бактерии в 1 мл чревносъдържимо се колебае от 106 до 1012. Най-голямо бактериално число има в дебелите черва, а тънките в хирургията са приети за практически стерилни черва.


Имуноглуболините контролират съдържанието и състава на микрофлората в чревния лумен. Чревната флора се изменя в зависимост от възрастта, начина на хранене и хигиенните условия на живот. Най-патогенна е флората на дебелото черво. Най-честата причина за перитонита се явява острият апендицит, затова апендикуларният перитонит заема първо място от всички перитонити. Заболяванията на стомаха и дванадесетопръстника (перфорирали язви, рак, травми, дивертикулит, туберкулоза и др.) заемат второ място от причините за перитонита.


Кои са другите причини, които могат да предизвикат перитонит?

 

  • Заболяване на жлъчния мехур (флегмонозен, гангренозен, перфоративен холецистит; жлъчен перитонит без перфорация на жлъчния мехур) и панкреаса (остър панкреатит, панкреатонекроза, абсцеси, кисти, травми).
  • Заболявания на тънки и дебели черва (възпаление на дивертикули; перфорация на язви, перфорации на тумори; перфорации на дивертикули; странгулация/ вътрешно заклещване; оклузия/ запушване, непроходимост на мезентериалните съдове и травми).
  • Заболяване на гениталиите при жената - аднексит, възпаление на кисти на яйчника, извънматочна бременност, перфорация на матка по време на аборт, ендометрит и параметрит (възпалителен процес на околоматочната съединителна тъкан), септичен аборт.
  • Заболявания на черен дроб и слезка - перфорации на кисти, травми, възпаление на паразитарни (ехинококови) и непаразитарни кисти, травми на жлъчни пътища.
  • Травматична увреда на пикочния мехур.
  • Травматична увреда на началната част на гръдния лимфатичен проход - хилоперитонеум с последващ перитонит.
  • Възпалителни процеси, разположени ретроперитонеално - паранефрит, заболявания и травми на бъбрека, заболявания на таза.

 

NEWS_MORE_BOX


Пневмококов перитонит се наблюдава предимно при момичета с пневмококови вулвовагинити. Клиничната картина е бурна, с висока температура до 40°C, тахикардия (учестена сърдечна дейност), диспнея (задух), акроцианоза (нарушение на периферните съдови области в крайниците), гадене и продължителни повръщания. Развива се картината на сепсис (инфекция на кръвта), херпес, висока левкоцитоза с олевяване (увеличен брой на левкоцити в кръвта).


Стрептококови и стафилококови перитонити се срещат много рядко и имат хематогенен (от кръвта) произход. Клиничната картина протича също бурно и фудроянтно (светкавично). Диагнозата се поставя след оперативно и бактериологично изследване. Задължително при първичен перитонит трябва да се вземе материал от перитонеалния ексудат (излив). Бактериологичната диагноза зависи от резултата при посявката на микроорганизмите на хранителните среди за да се установи видa им.