Какво представлява перитонитът?
Перитонитът представлява възпаление на перитонеума (ципа, която покрива стените на коремната кухина и вътрешните органи). Той може да се дължи на инфекция (често при спукан апендикс), или на изтичане на телесни течности в перитонеума (кръв, стомашен сок, урина) при травма или друго заболяване. Симптомите включват остра болка, треска, синусова тахикардия (учестена сърдечна дейност).
Острият перитонит е най-главният проблем на спешната хирургия и е едно от най-тежките усложнения на заболяванията, предизвикващи остър хирургичен корем (абдоминална патология, която може да доведе до животозастрашаващо състояние). Характеризира се с прогресиращо развитие на възпалителния процес в коремната кухина, тежко нарушение на хомеостазата (способността на организма да регулира вътрешната си среда) и бързо продължаваща интоксикация, от която загиват болните, въпреки отстраняването на причината за състоянието.
Най-честата причина за перитонита е острия апендицит (в 50 %), след това (в 10%) перфорацията на стомашно-дуоденална (дванадесетопръстника) язва, остър холецистит (възпаление на жлъчния мехур) и абдоминална (коремна) травма. В 20% перитонитът се причинява и от по-редки причини - гинекологични заболявания, чревна непроходимост (8-10 %), следоперативен перитонит и др.
При мъжете честотата на перитонита е 57 %, а при жените е 43 %.
Как се класифицира перитонитът?
Перитонитът се дели на остър и хроничен. Според произхода, острият перитонит, от своя страна, се дели на първичен и вторичен.
Първичен перитонит - първичното поражение на коремната кухина се осъществява от микроорганизми, проникващи хематогенно (през кръвта) и лимфогенно (през лимфата).
Вторичен перитонит може да бъде:
- апендикулярен
- холецисто-панкреатичен
- перфоративен
- травматичен
- гинекологичен
- некротичен
- следоперативен
Според етиологичния фактор (причините), перитонитът се дели на инфекциозен и асептичен (неинфекциозен).
Спроед разположението си, перитонитът се дели на:
Местен
- ограничен (възпалителен инфилтрат, абсцес)
- неограничен (процесът не е ограничен, но е локализиран в определена топографо-анатомична зона)
Разпространен
- дифузен (процесът е обхванал два етажа от коремната кухина)
- разлят (засягането на коремната кухина е повече от два етажа)
- тотален перитонит (възпалителният процес е обхванал изцяло коремната кухина)
Според тежестта на клиничното протичане:
Реактивен стадий (до първите 24- часа) - силно изразени местни прояви: болков синдром, мускулна защита (стягане, което не позволява ръцете на лекаря да проникнат по-дълбоко в коремната област по време на прегледа) гадене, повръщане, двигателна възбуда. Общите прояви са учестен пулс, повишено артериално налягане и тахипнея (ускорено дишане).
Токсичен стадий (от 24 до 72 часа) - преобладават общите прояви на заболяването над местните. През този стадий е изразена интоксикацията.
Терминален стадий (повече от 72 часа) - характеризира се с ясно изразена интоксикация на границата на обратимостта - септичен шок.
В зависимост от вида на възбудителя се различават перитонити предизвикани от:
- микрофлора на стомашно-чревния тракт - ешерихия, стрептококи, аеробни (ентерококи) и анаеробни, газообразуващи (клостридий) и негазообразуващи (бактероиди) анаероби, клебсиели и др.
- микроорганизми нямащи отношение към стомашно-чревния тракт - гонококи, пневмококи, хемолитичния стрептокок и др.
Съществуват и асептични перитонити. Те възникват вследствие на попадането в коремната кухина на стомашен сок, кръв, лимфа, жлъчка, панкреатични ферменти и урина. Асептичните некрози на вътрешните органи в коремната кухина също водят до перитонит. Те представляват токсико-химични форми на перитонита и в продължение на няколко часа преминават в инфекциозна форма, вследствие на проникване на инфекция от повишената проницаемост на чревната стена.
В зависимост от характера на ексудата (възпалителна течност, излив от стените на малките кръвоносни съдове при възпалителен процес) в коремната кухина перитонитът е:
- серозен
- фибринозен
- серо-фибринозен
- гноен
- фибринозно-гноен
- хеморагичен (кръвоизлив)
- гнилостен.