Как се поставя диагнозата за перитонит?


Диагнозата се основава на анамнезата, клиничната картина и локалния статус. Основно значение в диагностиката има симптома на Блумберг (при натиск с ръка и последващо рязко отпускане на ръката възниква болка в изследваната област на корема). При изследване на кръвната картина се установява висока левкоцитоза (повишаване на броя на левкоцитите) и увеличаване на броя на младите кръвни телца (олевяване). Значение за диагнозата има и рентгеновото изследване, което е добро помощно средство при съмнение за перфорация на кух коремен орган. При тези случаи се долавя свободен газ в коремната кухина. При пълно развитие на перитонита е по-трудно да се определи предоперативно неговия източник, но по принцип диагнозата на острите перитонити не е трудна.


Как се прави диференциалната диагноза?



Острата чревна непроходимост много често има сходна симптоматика, но при нея е характерна коликообразната болка с определена локализация, докато при дифузния перитонит болката е разпространена по целия корем. Характерна е усилената перисталтика (контракция на мускулите на червата) над мястото на запушването при механичните форми на илеуса (чревната непроходимост). Перисталтиката е звънтяща с изразено плискане. Рентгенологично се установяват хидроаерични сенки (Клойберови чашки).


Жлъчно-каменната болест може да наподобява общ перитонит. Болката е с коликообразен характер, локализирана е в дясното подребрие с ирадиация (разпространение) към дясната плешка, липсва мускулна защита (стягане, което не позволява ръцете на лекаря да проникнат по дълбоко в коремната област по време на прегледа), което изяснява и диагнозата.


Бъбречно-каменна болест в период на криза може да предизвиква чревна пареза и ригидност (скованост) на коремната стена. Болката е коликообразна, локализирана в кръста с ирадиация към симфизата, сукусио реналис (диагностичен метод, при който лекарят по специален начин разтърсва бъбрека, търсейки проява на болка) е положително и изразената полакиурия (често уриниране на малки количества) изключват общия перитонит.


Мезентериялният  лимфаденит  може да даде картината на дифузен перитонит. Заболяването е характерно в детско-юношеската възраст и е признак на друго възпалително огнище - ангина, грип, пневмония и др.


В диференциалната диагноза трябва да се има предвид и всички заболявания извън коремната кухина, които могат да имитират картината на перитонит.

 

NEWS_MORE_BOX


Какво е лечението за перитонита?


Лечението за перитонита е комплексно - спешно хирургично с преди, по време и след оперативно провеждане на интензивно лечение. Хирургичното лечение на болните с остър гноен перитонит трябва да се ръководи от петте фундаментални принципа:

  1. Ранно отстраняване огнището на инфекция чрез хирургична намеса.
  2. Лечение на инфекцията в коремната кухина с помощта на антибактериални препарати, евакуиране на токсините по време на операция чрез перитонеална и ентерална диализа с адекватно дрениране на коремната кухина.
  3. Премахване на паралитичната непроходимост на червата, регулиране на чревната дейност чрез декомпресия на стомашно-чревния тракт чрез сонди и медикаменти.
  4. Корекция на хиповолемията (намаляването на обема на циркулиращата кръв), електролитния и белтъчен дефицит, а също и на киселинно-алкалното равновесие с адекватна инфузионна терапия.
  5. Възстановяване и поддържане на оптимално ниво на функциите на бъбрека, черния дроб, сърцето и белия дроб.