Перитонеалната диализа е един от вариантите за бъбречна заместителна терапия. При нея специални разтвори се въвеждат в коремната кухина, а именно в пространството между двете периотонеални обвивки, разделящи органите. По този начин, използвайки физическите характеристики на веществата, се изтеглят излишните течности и отпадни продукти. Разтворите престояват по няколко часа в организма и това се повтаря 4-6 пъти за денонощие. Реално перитонеалната диализа трае 24 часа, 7 дни в седмицата.

 

Не точно така протича процесът при хемодиализата. Тя се извършва обикновено 3 пъти в седмицата и предизвиква големи колебания в човешкия организъм. В нашата страна обаче последната определено е предпочитаният метод на избор при болните с крайно тежка бъбречна недостатъчност. В много други страни това не е точно така. Специфични състояния също налагат избора на единия метод спрямо другия. Когато обаче е въпрос на личен избор, хубаво е той да се направи след подробно информиране.


 


Кога и защо перитонеалната диализа е предпочитана?

 

Този въпрос е много спорен предвид опита и предпочитанията на лекарите. И все пак предимства на метода се откриват при диабетици, болни с тежка сърдечносъдова недостатъчност, васкулити и кръвни заболявания. Невъзможността за изграждане на съдов достъп реално ограничава хемодиализата. Малки деца, както и възрастни или крайно тежко болни също са в групата, които трудно биха могли да просещават тежките хемодиализни процедури часове наред през няколко дни. 

 

Липсата на зависимост от болнична обстановка, диализен персонал и апаратура в голяма степен е предимство на метода. Към перитонеална диализа пристъват болни в активна възраст с много пътувания поради по-лесното и самостоятелно управляване на процедурата. Обучението е сравнително лесно и бързо, тъй като и самата процедура не е трудна. 

 

Предимство на диализата през коремната кухина е и балансът на течностите и електролитите в организма. Поради своето реално постоянно чистене, методът сигурява по-балансиран контрол на нивата им. Не се октриват големи пикове и спадове в стойностите им, какъвто има например при хемодиализата, със своя трикратен седмичен режим. Болните на този метод имат по-стабилен контрол на кръвното налягане.

 

Хората, подложени на перитонеална диализа имат по-голяма свобода в приема на течности. Сравнително по-свободни са и препоръките за хранене. Тук не се откриват сериозните норми и режими на хранене, каквито има при хемодиализата. Болните по-лесно се социализират и извършват ежедневните си дейности. Процедурите се осъществяват у дома без нуждата от помощен персонал. Излиза и в пъти по-евтина от хемодиализата.

 


Недостатъци на процедурата и кога тя е противопоказана?

 

Има няколко фактора, които неуспоримо говорят негативно за перитонеалната диализа. Най-сериозният от тях вероятно е големият риск от инфекции в коремната кухина. Поради достъпа, навлизащ директно в перитонеума, дори и минимални грешки в дезинфекцията може да доведат до перитонит. Неговото протичане понякога е драматично и дори фатално. Натоварването и обременяването на коремната кухина същевременно води до трайна промяна в тъканите там, както и свръхраздуване и високо вътрекоремно налягане. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Самото нейно провеждане е обвързано с пренатоварване от глюкоза и спадане на апетита. Отчита се и значителна белтъчна загуба. Вследствие се достига до едно относително „недохранване“ на тези болни. Те имат още нарушена обмяна на мазнините и обикновено страдат от затлъстяване. Същевременно очистването от азотните тела (урея и креатинин) не е толкова добро, както е това при хемодиализата. Същото важи и за изтеглянето на излишните течности от тялото. Има ограничение в ултрафилтрацията.

 

Перитонеалната диализа е абсолютно противопоказана при активни чревни инфекции или други стомашно-чревни заболявания. Сраствания и механични дефекти на коремната стена също затрудняват процедурата. Не е желателно тя да се започва при болни, които не биха могли адекватно да извършват подмяната на разтворите, както и да спазват сериозни хигиенни мерки.