1. Същност на синдрома Перикардна тампонада            

Перикардната тампонада е спешно животозастрашаващо състояние, което изисква бърза диагноза и лечение. Представлява затруднено пълнене на сърцето поради събиране на голямо количество течност с перикардната торбичка (обвивката, която обгръща сърцето). Може да настъпи остро за минути или подостро за часове и дни.

2. Какво може да предизвика сърдечна тапонада?


  • Инфекции от различно естество - вирусни, бактериални, СПИН. Те могат да причинят перикардит с бавно събиране на възпалителна течност в перикардната торбичка.
  • Травми от различно естество - външно нараняване, включително и дисекация на торакална аорта могат да причинят бързо настъпваща тампонада на сърцето.
  • Злокачествени заболявания, които обхващат медистинума често включват в клиничната си картина перикарден излив, те могат да са първични или метастатичи форми на рак.
  • Заболявания на съединителната тъкан често се проявват с малки хемодинамично незначини изливи, но понякога нарастват бързо при агресивен ход на заболяването и могат да доведат до тампонада.
  • Руптура на миокардна стена при миокарден инфаркт.

 

Други причини могат да бъдат уремията при хронично бъбречно заболяване, постоперативен перикардит, наличие на постоянен кардиостимулатор, радиотерапия или идиопатичен перикардит (без ясна причина). Всеки перикардит може да прерастне в тампонада.

 

NEWS_MORE_BOX

3. Кои са симптомите на перикардната тампонада?

Тежест и болка в сърдечната област са причина болните да стоят наведени напред. Това облекчава състоянието им и намалява болката. Наблюдават се набъбнали шийни вени и наличие на патологичен венозен пулс. Болните са с хипотония (намалено кръвно налягане), тахикардия (учестен пулс), която е компенсаторен механизъм на организма да се справи с ниските стойности на артериалното налягане. Има и парадоксален пулс - пулс, който намалява по време на вдишване. При аускултация на болния са налице глухи сърдечни тонове и специфичен перикарден тон. За диагнозата може да помогне и анализът на основното заболяване. Фебрилитет, обща интоксикация, драматичен изглед на болните могат да насочат за някои от механизмите на заболяването.

4. Как се поставя диагнозата сърдечна тампада?

Извършват се някои основни изследвания - ЕКГ, рентген задължително ЕхоКГ. На електрокардиограмата се регистрира нисък волтаж на сърдечната дейност. На рентгена се визуализира разширена сърдечна сянка, описвана от някои  автори като „стомна” или бутилка. Но най-важна в диагностичен план е ехографията на сърцето. Свободна течност в перикардната торбичка, колапс на свободната стена на дясна камера, ”люлеещо се сърце” са само някои от критериите, които насочват към диагнозата. За по-детайлно изясняване на етиологията е неоходим набор от допълнителни специфични изследвания. Изследват се маркери за миокардна некроза, КАТ за диагностициране на злокачестено заболяване на медиастинума, коагулационен статус, особено при оперирани сърдечно болни. Допълнително може да се проведе изследване за СПИН - задължително при млади пациенти, антитела при системни съдови заболявания и проба Манту при съмнение за туберкулоза.

5. Как се лекува?

Основното поведение след поставяне на диагнозата зависи изцяло от количеството течност и скоростта на нейното събиране. Започва се с подаване на кислород и повдигане на краката на болния. Това облекчава симптомите на задух и подпомага пълненето на сърдечните кухини. Включват се кардиоинотропни медикаменти, които да подпомогнат помпената функция на сърцето и да подобрят хемодинамиката. Основен метод на лечение е перикардиоцентезата (изолиране на излива чрез проникване в перикардната торбичка). Изходът от този животозастрашаващ синдром зависи изключително много от адекватното и бързо диагностициране и лечение на състоянието.