Обвивката на сърцето може да бъде засегната от болестен процес както всяка друга част на човешкия организъм. Нейното възпаление се нарича перикардит и обикновено протича като тежко остро възпаление с чести и късни усложнения. Нередки обаче са и рецидивите на тези възпаления, както и прерастването на инфекцията в хронична такава. Според това се обособяват още няколко болестни единици със свои особености в протичането, лечението и прогнозата, а именно хроничните перикардити.
Какво е рецидивиращ перикардит?
Най-често след идиопатичен перикардит (без ясен причинител) може да се наблюдават рецидиви на инфекцията. Същото важи и при вирусните причинители. Поредно възпаление на сърдечната обвивка се благоприятства от сърдечна операция, срив в имунната система, травма, тежка бъбречна недостатъчност, както и при миокарден инфаркт. Лечението по време и извън пристъп включва колхицин, индометацин, кортикостероиди, противовъзпалителни средства. При най-тежките случаи се прибягва към перикардектомия.
Хроничен перикардит или когато вече не говорим за остра инфекция
Най-често при хронифициране на възпалението се развиват т.нар констриктивен и ексудативно-констриктивен перикардит. При тях разраства фиброзна съединителна тъкан, което води до сраствания и блокиране нормалните съкращения на сърцето или с формиране на излив в перикардната обвивка. Всичко това води до една ригидност на сърцето, увеличаване на наляганията в кухините и прогресивна сърдечна недостатъчност.
Причинителите са най-разнообразни - инфекциозни и неинфекциозни. На първо място се подреждат всички бактерии (пневмококи, гонококи) и вируси (коксаки, хепатитни, аденовируси), като с най-висока тежест е туберкулозата. По-често този тип перикардити обаче се предизвикват от хронична уремия (високи нива на уреята и кратинина при хронична бъбречна недостатъчност) или натрупването на други токсини. Хронични ревматологични заболявания като ревматоиден артрит, склеродермия, системен лупус, васкулити могат също да доведат до тежки възпаления на сърдечната обвивка със сраствания.
Откриването на заболяването понякога е бавно и трудно поради неспецифичните оплаквания. В леките случаи и в началото на заболяването болните имат умора, задух, намален физически капацитет. Следват усложения от сърдечната увреда като белодробен застой, отоци, ритъмни нарушения, ниски сърдечни дебити и т.н. За диагнозата много помага информацията за предшестващ перикардит или наличие на някое хронично заболяване.
От лабораторните и инструментални изследвания в помощ са рентгенография на бял дроб и сърце, ехокардиография, електрокардиография и разбира се физикалния преглед от самия лекар. Специфични белези са т. нар белег на Кусмаул, периакрден трети тон на сърцето, отоци по долни крайници, събиране на течност в телесните кухини и т.н. Състоянието често имитира кардиомиопатия, саркоидоза, тумори на перикарда от които трябва да се разграничи. В съображение влизат бипсията на перикарда, компютърна томография, магнитен резонанс.
Лечението на хроничния перикардит е оперативно в комбинация със специфични медикаменти според причинителя. При операциите се цели разделяне на срастванията между листовете на перикарда, както и отстраняване на напълно фиброзиралите тъкани. Прогнозата за излекуване зависи от етапа, в който е хванато заболяването, както и ефективностт на лечение на настъпилите усложнения отстана на сърце, бял дроб, черен дроб и съдове. За целта се прилагат хепатопротектори, кортикостероиди, антибиотици и редица други средства.
Перикардиоцентезата се използва когато се установи значителна течност в торбичката (т. нар перикарден излив). Чрез специална игла се достига до перикарда, пробива се и се изтегля течност в спринцовка. Тя бива диагностична, когато цели взимане на материал, който да се изследва клетъчно и микробиологично. Може да бъде обаче и лечебна, когато чрез нея се отсранява голямо количество течност и така се отпуска сърцето, за да осъществява по-лесно функцията си.
