Съществуват множество причини за повишена телесна температура. Треска, възникваща при сепсис, може да бъде свързана с полза за оцеляването, това обаче не е така при неинфекциозните отключващи фактори на треска. Когато генерирането на топлина превишава загубата на топлина и вътрешната температура на тялото се повишава над зададената от хипоталамуса, възниква комбинация от клетъчни, локални, органно-специфични и системни ефекти. Тази комбинация от ефекти излага организма на риск както от краткосрочни, така и от дългосрочни нарушения, които, ако бъдат тежки или продължителна, може да доведат до фатален край.
За нормалната телесна температура при човек се счита 37 °C, но тя може да варира с до 1 °C при здрави хора. Повишената вътрешна температура е често срещана находка в интензивното лечение, засягаща до 70% от пациентите.
Американският колеж по реанимационна медицина, Международната статистическа класификация на болестите и Американското общество за инфекциозни болести определят треската като телесна температура от 38,3 °C или по-висока, т.е. точно над горната граница на нормална телесна температура, независимо от причината за нея.
Въпреки общата употреба на термините „пирексия“, „треска“ и „хипертермия“, те все още не са универсално определени. Терминът „пирексия“ идва от гръцкото „pyr“, което означава огън или треска. Някои източници използват термините взаимозаменяемо, докато други запазват „треска“, като с думата означават повишена температура, причинена от действието на терморегулаторните пирогени върху хипоталамуса; например при сепсис и възпалителни състояния.
Хипертермията също няма съгласувано определение; тя се определя като телесна температура над 38,2 °C, независимо от причината. Терминът се използва за класифициране на тези състояния, които повишават телесната температура над тази, зададена от хипоталамуса. Хипертермията се дължи на излагане на топлина или нерегулирано производство на топлина в повече от загубата на топлина. Честите причини за състоянието включват класически топлинен удар и нарушения, свързани с лекарства (например злокачествена хипертермия и невролептичен синдром).
Въпреки това има все повече доказателства, че много състояния, считани за непирогенни, могат да стимулират възпалителен отговор и повишена температура и следователно разделението на пирогенни и непирогенни състояния може да бъде по-малко ясно, отколкото се е приемало досега.
Референции:
1. Circiumaru B, Baldock G, Cohen J. A prospective study of fever in the intensive care unit
2. Macallan DC. Hyperthermia and pyrexia. In: Webb AR, Shapiro MJ, Singer M, Suter PM, editors. Oxford textbook of critical care
3. Zimmerman JL, Hanania NA. Hyperthermia. In: Hall JB, Schmidt GA, Wood LDH, editors. Principles of critical care
