Епидемичният паротит, известен още като заушка, е вирусна инфекция, засягаща най-често околоушните слюнчени жлези. Възможно е засягане и на други жлези – панкреас, тестиси, яйчници. Причинителят на заболяването може да предизвика и серозен менингит, най-често без данни за засягане на мозъчния паренхим. С епидемиологично значение са формите на безсимптомно протичане, както и неспецифичната инфекция на дихателните пътища.

 

Резервоар и източник на инфекцията са хората – болни с изявена симптоматика, както и лица с атипично протичаща или латентна (скрита) форма на заболяването. Механизмът за пренасяне на инфекцията е въздушно-капков, като вирусът се изолира от слюнката на болен 5 дни преди проявата на симптомите до 5 дни след тяхното начало (основно около периода на подуване на слюнчените жлези).


 

Заболяването е повсеместно разпространено, с всеобща възприемчивост на населението и сравнително нисък индекс на контагиозност (заразност). Инкубационният период варира в рамките на 1 до 3 седмици, но средно е около 15-18 дни. След преболедуване се придобива траен имунитет срещу заболяването, а повторни епизоди са рядкост.

 

След изтичане на инкубационния период следва така нареченият продромален период, характеризиращ се с неспецифични симптоми – повишена телесна температура, главоболие, обща отпадналост, загуба на апетит и други. Последващи са симптомите от страна на околоушните жлези, които се подуват, стават болезнени, а кожата над тях става топла, зачервена и опъната. Възможно е и засягане на останалите големи слюнчени жлези – подезична и подчелюстна.

 

Поради нарушената си функция, вследствие на възпалителния процес, слюнчените жлези не отделят достатъчно слюнка, поради което болните се оплакват от сухота в устата. Лицето на болния придобива характерен вид в резултат от оточните слюнчени жлези, както и увеличените регионални лимфни възли.

 

Засягането на половите жлези се наблюдава по-често при мъже. Орхитът (възпаление на тестисите) се среща основно в пубертета и зрялата възраст. Симптомите на орхит се предшестват от едно покачване на температурата и влошаване на общото състояние. Обикновено се засяга само единият тестис, като той увеличава размера си от 2 до 3 пъти (вследствие възпалението), поради което става силно болезнен.

 

Последващи импотентност и стерилитет се наблюдават рядко. Независимо от това се препоръчва урологично проследяване в края на първия месец, както и изследване на сперма около 3 месец след преболедуване.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При жените възпалението на яйчниците е рядкост. Възможно е инфекцията да засегне и структурата на панкреаса. Симптомите на панкреатит са внезапно повишена температура, гадене, повръщане, диария, както и силна болка в областта на стомаха, която може да бъде опасваща.

 

Засягането на централната нервна система най-често е под формата на серозен (негноен) менингит. Клиничната картина се характеризира с повишена температура, силно главоболие и внезапно повръщане като „фонтан”, което не води до облекчение. Освен това се проявява и вратна ригидност – силна болка до невъзможност за движение на вратната мускулатура при промяна в позицията на главата.

 

За да бъде доказан причинителят и да се потвърди диагнозата, е нужно да се направи вирусологично изследване. За профилактика на заболяването се прилага ваксина, която е комбинирана срещу още две заболявания освен паротита – морбили и рубеола. Тя е жива ваксина и не се прилага при бременни или имуносупресирани лица. Поставя се двукратно – на 13-месечна и 12-годишна възраст.

 

Препоръчително е прилагането й при неимунизирани лица, които не са боледували от паротит. Откритите болни се изолират своевременно, най-често в домашни условия (за 8-10 дни), като при засягане на тестисите и централната нервна система се налага хоспитализиране. Като цяло заболяването е с добра прогноза, а смъртните случаи са изключителна рядкост, особено след навлизането на задължителната имунизация. 3884